За Борис Дрангов се е говорило много в годините след неговата смърт, до 1945 г., когато всичко тръгва по друг начин. Дрангов се квалифицира като "царски офицер" и това е основната причина да бъде премълчавано всичко за него през следващите години. Това заяви пред БГНЕС авторът на книгата "Полковник Борис Дрангов - живот и дела" проф. Тодор Петров при представянето й в Централния военен клуб. Предаде БГНЕС.
Все пак, посочи той - през 70-те години на ХХ век интересът към него отново се възражда. Постепенно нараства през 80-те и има истински бум на изследванията през 90-те години, когато всичко за него отново придобива широка гласност.
"Изключително важно е да бъде запазен споменът за този велик българин, защото той е универсална ерудирана личност. Той е преди всичко много голям български патриот. Сам родом от Македония, но винаги е бил за обединението на българските земи, т.е. той смята, че Македония като негов роден край трябва да бъде освободен и да бъде приобщен към майката - Отечество", заяви проф. Петров.
Дрангов е актуален и с неща, които е прозрял още преди 100 години, които звучат съвременно и днес. "Много е важно, че той е отправил към нас едно послание, че българите като народ трябва да се обединяваме, а не да се разединяваме, защото винаги, когато сме обединени, българите печелим. Доказателство, за което е фактът, че командваните от него полкове винаги са побеждавали своите противници и в двете Балкански войни, и в Първата световна война.
Виждам последователи на Дрангов, защото има много млади хора, които знаят за него, за неговото дело и неговите идеи и ги споделят напълно, а това е гаранция, че нещата ще се получат”, каза авторът на книгата.
За самата книга проф. Петров разказа, че е работил с различни архиви. Към тази тема, по принцип насочих вниманието си преди много години, когато трябваше да подготвя доклад за участието на полковник Дрангов, тогава млад офицер, в Илинденско-Преображенското въстание и констатирах, че не е изследван изобщо този въпрос. Насочих се към архивите. Основните документи са от Държавния военно-исторически архив в гр. Велико Търново.
Има документи, които съм ползвал и от Централния държавен архив в София, както и в научния архив на БАН. Открих и материали в Народната библиотека. Изворната основа е доста широка, обясни Петров.
Добави коментар