След около две години Обединеното кралство официално ще напусне Евросъюза, поради което коментаторите по Стария континент спекулират коя страна може да е следващата. Това съобщиха БГНЕС. В Западна Европа очите са вперени във Франция и Холандия, доколкото и двете държави имат силни евроскептични движения, подкрепяни от антиимигрантските партии.
Но за да бъде идентифицирана по-голямата, но пълзяща заплаха за ЕС, трябва да погледнете по на изток.
Една страна, изправена пред нарастващ прилив на евроскептицизъм, е Чешката република. Антиимиграционните настроения се разразиха в централноевропейската държава още от присъединяването й към ЕС през 2004 г.
Около две трети от чешкия народ се противопоставят на приемането на бежанци, а анкета от 2015 г. установи, че 94% предпочитат пълното затваряне на границите. Чешките политици са се възползвали от тези нагласи, като все по-голям брой политици се събират под "антиимиграционния" флаг. Тази неприязън към имиграцията доведе до враждебност към членовете на ЕС, които подкрепят отворената имиграционна политика, особено Германия, и засили враждебността към самия Европейски съюз. Този нов евроскептицизъм се олицетворява от уважавания президент Милош Земан.
Земан е президент на Чешката република от 2013 г. насам. Министър-председател на много популярния президент Вацлав Хавел, Земан се издига на власт като част от западно ориентираната промяна в политиката на Прага. Но тъй като расте неуважението сред населението като цяло към ЕС, Земан промени приоритетите си.
Днес 73-годишният политик показва растящата омраза към елита сред чешкото население. Земан популяризира термина "Pražská kavárna" или "Пражкото кафене", за да опише интелектуалци, които се противопоставят на политиката му. През ноември 2016 г. той каза: “Всеки може да изрази мнението си. Аз просто презирам онези хора, които вярват, че тяхното мнение е по-висше. Това е, което аз наричам кафене в Прага. Често, но не винаги, те са провалени политици ... Защо трябва да са съвестта на нацията?“
След изборите в САЩ той каза, че е "много щастлив" за победата на Доналд Тръмп, чувство, с което не са съгласни мнозина в Европа. Земан подчерта нарастващата вяра в Чешката република, че отношенията с Брюксел вече не се считат за съществени.
Докато основанията, поради които някои евроскептици от Чехия, включително и самият Земан, критикуват блока, могат да бъдат противоречиви - по-конкретно, че Брюксел позволява миграцията на мюсюлмански бежанци, чиято интеграция Земан описва като "невъзможна" - съществуват начини, по които длъжностни лица в Брюксел и Страсбург стовариха този конфликт върху себе си.
Още от разширяването на Европейския съюз през 2004 г. с няколко бивши страни от Източния блок, европейските технократи вярват, че финансирането на инфраструктурата и селското стопанство в Централна и Източна Европа ще ги накара да кимат заедно с политиката на машината в Брюксел.
Когато чешкият външен министър Любомир Заоралек поиска оставката на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след гласуването на „Брекзит“, от Брюксел не дойде и една дума. Подобно послание от Франция или Германия не само щеше да предизвика реакция, но и можеше да доведе до оставка.
По сходен начин управляващата Европейска комисия се оказа също толкова глуха, когато става дума за политическата история на нейните посткомунистически страни-членки. През декември 2016 г. 14 чешки и словашки членове на Европейския парламент изпратиха отворено писмо до Юнкер, осъждайки прессъобщение, в което той е описал починалия кубински диктатор Фидел Кастро като "герой за мнозина".
Кастро подкрепи бруталното съветско нахлуване в Чехословакия през 1968 г., след Пражката пролет. Когато беше питан от чешки журналист за сътрудничеството на Фидел Кастро с нечовешкия режим, какъвто беше Съветският съюз, говорителят на Юнкер каза, че разглеждането на въпроса по този начин е имало "много тясна представа за реалността".
Разделението Изток-Запад е очевидно в повече направления от просто нарастващото презрение към ЕС - то се проявява и чрез отношения извън Съюза. Вторият по големина търговски партньор на Чешката република след Германия е Китай. Историята на тези отношения датира от 1949 г., когато бившата Чехословашка република призна Китайската народна република, нещо, което САЩ направиха едва 30 години по-късно. Китай продължава да е съюзник на чехите. Пекин дори осъди репресиите извършени от Варшавския договор по време на Пражката пролет през 1968 г.
През 2014 г. Милош Земан пътува до Пекин, за да гарантира по-добри бизнес и туристически отношения и предложи директна въздушна връзка между Прага и китайската столица. Китайците на свой ред изглеждат възприемчиви към привързаността на тази малка централноевропейска нация: на път към САЩ през март 2016 г. китайската делегация спря в Прага за символично посещение. Земан обвини Съединените щати и Европейския съюз за обтягане на отношенията на Чехия с Китай заради опитите им да "четат лекции" на Пекин относно правата на човека.
Европейският съюз забранява на членовете си да подписват независими търговски споразумения, които не са съгласувани с всичките 28 държави-членки, което доведе до странната ситуация, при която Исландия, имаща 300 000 жители, има споразумение за свободна търговия с Китай, докато останалата част от Европа няма.
Ако ЕС не подобри способността си да разшири политическото включване на страните от Централна и Източна Европа, вече разпадащото се доверие между Брюксел и тези членове ще се срине напълно и най-новите му членове ще напуснат.
Страни като Чешката република са разделени между Изтока и Запада. Пълната липса на интерес към последиците от това разделение и безкомпромисна позиция по въпросите на международната търговия ще се превърнат в следващата голяма криза на Европейския съюз - може би дори и последната.
Добави коментар