Прокуратурата стана децентрализирана, но няма да има зам.-главен прокурор по корупцията
Предложението на Кънев включваше още този зам.-главен прокурор да създаде специализирано звено, което да се състои от прокурори от ВКП, спецпрокуратурата, следователи, служители от ГДБОП, МВР и ДАНС. Срещу първата част от предложението повечето депутати се въздържаха при гласуването, като то беше подкрепено само от четирима. За второто - създаване на спецзвено, пък осем депутати гласуваха против предложението, двама се въздържаха, а само един - депутатът от РБ Петър Славов, гласува "за".
"Какво ще промени не виждам нищо по-различно с другите органи, които отговарят за корупцията", защити статуквото депутатът от "Патриотичния фронт" Емил Димитров - Ревизоро. ДПС не се изказа по въпроса, но БСП, в лицето на Чавдар Георгиев, заяви, че според него така се създава "прокуратура в прокуратурата".
Зам-главният прокурор Пенка Богданова заяви, че текстът е "неточен и неадекватен на сегашната законодателна уредба". "Житейски е ясно, че този зам.-главен прокурор трябва да работи по корупционни престъпления, но в Наказателния кодекс не посочват ясно всички корупционни престъпления", обясни прокурорът.
По думите на Богданова текстът влиза в противоречие с Конституцията и пълномощията на главния прокурор, което мнение бе подкрепено и от бившия конституционен съдия Благовест Пунев. Според него това предложение противоречи на приетото разделение на ВСС на съдийска и прокуроска колегия, при която всяка от тях избира своите кадри.
Шефът на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов се намеси и обясни, че няма нужда прокуратурата да прави пространна аргументация, след като вносителя го няма да защити тезата. В залата беше единствено Петър Славов от реформаторите, който каза, че няма да взима думата. Преди това пък беше оттеглено друго предложение на Радан Кънев, но от самия Славов, тъй като то било "останало от стари законодателни инициативи". Самото предложение пък всъщност противоречи на целта на реформата за децентрализирана прокуратура.
Комисията по правни въпроси прие предложението прокуратурата да бъде децентрализирана, но продължава да бъде единна. На практика това означава, че главният прокурор ще може да нарежда на по-нисшестоящите обвинители само писмено и задължително трябва да включи мотиви в инструкциите си.
Главният прокурор ще трябва и ежегодно до 30 април да представя на пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и да го публикува на страницата на прокуратурата. В 30-дневен срок от постъпване на доклада пък Висшият съдебен съвет, съответно Народното събрание, изслушва главния прокурор и при изслушването членовете на съвета и народните представители може да поставят постъпили писмени въпроси от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар