Обществото не поддържа достатъчно Конституцията, посочи проф. Тодоров
Това каза проф. д-р Христо Тодоров, който е преподавател по философия в Нов български университет. Той изложи своите виждания по време на Националната конференция „25 години Конституция на Република България в перспективата на върховенството на правото, демокрацията и защитата на основните права?“.
Тя бе организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет в Нардното събрание. Участваха депутати, магистрати, професори и университетски преподаватели.
Според проф. д-р Тодоров централната мисъл на класическия републиканизъм е идеята, че личната и индивидуалната независимост е защитена най-добре в независима република. Когато има независима република, имаме и независими граждани.
„Независими републики имаме там, където имаме независими граждани, готови да защитават с делата и ангажимента си независимата република“, убеден е философът и допълни, че тази нагласа не е природна даденост.
Това било нещо, което се култивира и отглежда. Той изрази категоричната си подкрепа за идеята, че ние трябва да отглеждаме юридически конституционно просветени хора.
„Само тези хора са готови да бъдат независими като граждани и да бъдат опора на една независима република“, обясни още философът.
Той изложи две кратки тези относно създаването на Конституцията и условия, при които тя живее и има своята сила и място да формира и оформя живота на нашето общество.
„Всички, които имаме съзнателни спомени от 19991 г. и следващия период, няма да тръгнем да оспорваме това, че Конституцията се роди от условия на остра политическа борба. Води се доста дълго време за това как да се тълкува, разбира и оценява“, спомни си проф. д-р Тодоров.
Според него остротата на политическата борба не е добър съветник. Когато оценяваме основния закон, било хубаво да спазваме известна дистанция от политиката. Единият начин, за да постигнем това, е като оставим времето да мине.
„Сега чувам един доста по-спокоен и примирителен тон в оценките за Конституцията. Той е различен от този от преди 10-15 г. Времето лекува и ни прави по-внимателни и трезви“, убеден е философът.
Другият начин за създаване на спокойствие бил като сравняваме нашата конституционен опит с опита и практиката на страни в сходно положение.
Според него ние обикновено обясняваме недостатъците на нашия основен закон с условията на създаването му. Оправдаваме несъвършенствата в държавното устройство с това, че във времето на създаването му сме разполагали с определени политически условия, които не са позволявали по-голям успех.
„В каква степен конституциите са зависими от условията на своето възникване? Зависими са, но не абсолютно. Погледнете Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Словения, Хърватска, Литва, Латвия, Естония. Ако ги сравните с България, ще видите, че тези страни в началото на 90-те години са си създали нови Конституции“, изброй университетският преподавател.
Въпросните държави били конституирали либерални демокрации с парламентарно управление и в повечето случаи с еднокамарни парламент и президенти с ограничени правомощия. Тези факти говорели, че и българите сме в тренда.
„Ние няма от какво да се срамуваме, че сме избързали или закъснели с приемането на основния закон. Ние сме си в епохата и сме добре поместени в нея“, убеден е проф. д-р Тодоров.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар