Соня Найденова: Живеем в една тоталитарна демокрация
„Значителен процент от българите са участвали, били са стимулирани или сами са се съгласявали да участват в най-различни корупционни сделки“, припомни магистратът.
Найденова прави заключението си за тоталитарната демокрация чрез констатация от интервю от миналата година на Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, който прави този извод през призмата на икономист.
По думите ѝ в него той разглежда икономическата и финансовата свобода,без които няма демокрация. Финансовата свобода в нашата държава той оценява като определяща се от това кой разпределя благата в обществото. Общественото устройство предполага, че има някаква солидарност – грижа за по-бедните, по-слабите и безпомощните. Този строй се различава от „законът на джунглата“, в който побеждават по-силните.
„Ако нарушим този баланс за справедливост и солидарност, идва вече усещането за несправедливост. Анализът на Божидар Данев изхождаше от това, че хората много бързо, поддържайки това състояние да са близо до властта, те поддържат съществуването на тоталитарната демокрация“, обясни Соня Найденова.
Според нея фактът, че повече от 2 млн. българи са напуснали родината ни, трябва да ни натъжава. Тя вижда изхода от ситуацията в това да се пребори високите нива на корупцията. За това е нужна по-голяма критична маса от хора.
В отговор на въпрос защо членовете на ВСС толкова много се страхуват от главния прокурор Сотир Цацаров Найденова обясни, че по един или друг начин те се опитват да осигурят едно спокойствие в прокуратурата и не желаят да нарушат установеното статукво, за което дори Венецианската комисия каза, че нашата прокуратура е изградена по един Сталински образец.
По думите ѝ промените в Законът за съдебната власт във вида, в който са внесени в момента, не са толкова смели за да разчупят този модел. В тях е записано, че прокурорите от двете върховни прокуратури за разлика от съдиите в двете върховни съдилища нямат възможност да предлагат кандидати за главен прокурор. Това била съществена разлика. Начинът на атестиране при съдиите щял да е централизирано, а при прокурорите ще се ползват помощни атестационни комисии.
"Имаме препоръка и на Консултативния съвет на европейските прокурори, която казва, че статутът на съдиите и прокурорите трябва да е еднакъв. Трудно си обяснявам този различен режим", посочи Найденова.
Практиките при изборите на административни ръководители подсилвали усещането, че ВСС се опитва да създаде една сфера и мрежа на влияние, като избира такива ръководители, които ще се съобразяват с благоволението на тези, които са ги подкрепили.
"Много е важно за всяко общество, поне в България ситуацията е такава, да си близо до този, който разпределя благата. Колкото си по-близо до него, толкова по-добре ще се чувстваш", е мнението на члена на съдийската колегия към ВСС.
Соня Найденова посочи, че от месец януари насам се забелязва едно страшно мълчание по отношение на Висшия съдебен съвет– няма критики и призиви за оставки. През миналата година ситуацията бе коренно различна. "Сега се оказахме се любимци на парламента, като се сдобихме и с по-високи заплати с решението им от април", припомни тя.
По думите ѝ дори и след разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегия начинът на поведение не се променят, защото хората в него са същите. В този персонален състав не можело да очакваме чудеса.
"В началото на годината, когато от парламентарни групи имаше призив за оставки, казах, че и политиците не понесоха своята отговорност. При промяната на Конституцията те решиха да запазят и този персонален състав на ВСС. Времето показа, че това не е най-удачното решение", заяви Найденова.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар