Началото на делото за сградата-убиец на "Алабин" ще се забави с още три месеца
5-етажната сградата на улица "Алабин" 39 заедно с околните в района са паметник на културата. Построени са 1913-1914 г. Издържали са както земетресението от 1917 г. (най-силното за миналия век), така и бомбардировките през 1943-1944 г.
На мястото на трагедията пристигат тогавашният премиер Сергей Станишев, министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски, вицепремиерът Емел Етем и представители на общината. Въпреки демонстративната загриженост на властимащите следват близо десет години разпити, експертизи, петима сменени прокурори, седящи начело на разследването. Единият от тях дори го прекрати.
Преди месец обаче обвинителният акт най-после бе внесен в Софийски градски съд. На 7 юли там трябваше да се даде ход на делото. Съдия Величка Маринова обаче отложи делото за октомври. Причината - бащата на едно от загиналите при инцидента момичета, който е частен обвинител и граждански ищец, не е успял да организира защитата си.
След проточило се разследване пред съда бяха изправени собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който е контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение" и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо". На заседанието от 7 юли стана известно още, че те ще отговарят за причиняване смърт на повече от един човек поради незнание или немарливо изпълнение на работата. Ако бъдат признати за виновни, може да получат до 15 г. затвор.
За едно десетилетие по делото са сменени петима прокурори и са събрани 40 тома доказателства. Предстои съдът да разпита 47 свидетели и да изслуша 10 вещи лица. След края на заседанието в четвъртък майката на Деница Ченишева - Александрина, заяви пред медиите, че според нея по делото е оказан натиск. Тя дори назова поименно прокурорите Първолета Никова и Чавдар Ангелов, обвинявайки ги, че са "смачкали" делото.
Как и кога започва всичко?
През септември 2003 година живуща в сграда на ул. "Алабин" 39 подава жалба, че постройката, 5-етажен паметник на културата, се руши.
След оглед от Института за паметниците на културата констатират, че сградата е занемарена. Таванската плоча е мокра и мухлясала. На последния етаж източната стена се е разделила от таванската конструкция, мазилката по тавана е паднала, има корозия на металните носещи греди. Комисия, назначена от тогавашния кмет на район “Средец”, дава указания през декември 2003 г. сградата да се поправи. Ремонт обаче не започва.
През юни 2004 г. срещу сумата от 750 000 евро (от кредит във фалиралата КТБ) сградата е купена от фирма „Хрисома“ ООД с управители Мая и Георги Кирчеви. Два месеца по-късно те са въведени във владение.
Дни по-късно е сключен договор за ремонт на сградата с „А3 - Архитектура и изпълнение“, представлявана от архитект Николай Симеонов. Той пък наел като подизпълнител фирмата на Манчо Антонов. Симеонов сключил и консултантски договор с инженер Петър Петров, който трябвало да наблюдава и контролира работата на обекта. В договора било записано, че ще се извършва сваляне на мазилки, дограми, събаряне на тухлени стени. Било написано, че ще има и „разбиване на стени и бетонни конструкции“. Ремонтът започнал веднага.
Така се стига до 19 септември 2006г. Собственикът Кирчев лично се появява в сградата около 9 ч. във фаталния ден. Там го виждат работниците от “Хидрострой П” ЕООД, дошли, за да донесат къртач “Хитачи”. За разпоредбите на собственика и опровержението за изпълнението им от работниците може само да се предполага. Кирчев си тръгва към 16 ч. Работниците малко след него, уплашени да не падне сградата. След тяхното тръгване за около десетина минути двама специалисти по геодезия и фотограметрия също идват да огледат сградата. Към 16,30 ч си отива и инженерът Петров. Сградата остава празна. Пред нея е само охранителят, който е на смяна. Когато чува падането на различни предмети във вътрешността й и той "бяга".
Малко след 18:00 часа рухва южната фасадна стена, която е откъм ул. “Алабин”. Точно в този момент до сградата в автомобил “Пежо” са двете приятелки. Върху колата пада лавина от огромни парчета тухли, стъкло и хоросан. Съдебномедицинската експертиза доказва, че смъртта им е мигновена. Тухлите са се стоварили върху главите им, което е довело до деформиране на лицевия и мозъчен череп.
Възможно ли е 100-годишна сграда да рухне без чужда намеса?
Според експертите преди ремонта сградата не е била саморушаща се, нито е била застрашена от рухване. Тя е била неподдържана, но не и опасна. Новият собственик изобщо не е потърсил становище от инженери, както и не е информирал Института за паметниците на културата и няма разрешение за ремонт. Работата започва без план за аварии, съгласуван с Пожарната и “Гражданска защита” и районът не е обезопасен. Никой не се е интересувал от квалификацията на работниците, които правят ремонта.
Неекспертните мнения са с по-скандални версии. От тази, че целта на ремонта е била да срути къщата, защото като паметник на културата тя не може да бъде бутната законно до тази, че къщата-убиец е съборена нарочно заради застраховка от 1,3 млн. лв. Купувачът на сградата - фирма „Хрисома“, сключва полица за сумата на 22 август 2006 г. в „Евро инс“, а в договора състоянието на сградата е било отразено като „добро“. Трагедията се случва месец по-късно. И до днес няма яснота изплатена ли е застраховката.
Първоначално делото се наблюдава от Чавдар Ангелов от СГП и е образувано срещу неизвестен извършител. След поредица от смени на прокурори папките по случая попадат в ръцете на Първолета Никова. През 2010 г. тя прекратява делото поради липса на виновни. Тогава в постановлението си прокурорката пише, че липсват доказателства срещу конкретно лице, което с действията или с бездействието си да е причинило рухването на сградата. Тя не открива и причинно-следствена връзка между рухването и ремонта. Година по-късно съдия Георги Ушев от СГС, а впоследствие и състав на Софийския апелативен съд (САС) оспорват заключенията на Никова, а също и на всички, работили преди нея, обвинители. В определението си магистратите от САС подчертават, че в първите три години от разследването на практика не е работено. Не са изследвани всички причини за рухването на сградата, не е търсено имало ли е одобрен проект за ремонт.
Че сградата на "Алабин" 39 не е паднала сама, е ясно и за малките деца. От всички направени експертни изводи дори за неразбиращите става ясно, че причината за рухването на сградата са единствено човешките действия или съответно бездействия. И ако за продължителната липса на поддръжка например трудно биха могли да се открият виновниците (сградата е сменяла собствениците си, някои дори не са сред живите), не така стои въпросът с ремонта, предприет в деня на срутването. Това обаче не е всичко.
Не прокуратурата, а майките на двете загинали момичета сами откриха може би най-важния свидетел по делото - строителният работник Николай Александров, който е работил по сградата в същия ден.
В показанията си той разказва, че във фаталния ден обвиненият Кирчев наредил на строителите да изкъртят петте носещи колони на сградата. Работниците се опитали да му обяснят, че така постройката ще падне, но мъжът настоял. За допълнителната работа строителите получили по още 50 лв. към надницата от 20 лв. След като изкъртили три от петте колони, сградата започнала да скърца и те избягали. Зданието рухнало 2 часа по-късно. Впоследствие Александров се отрече от казаното, макар да го бе потвърдил пред съдия, каквито са изискванията на НПК за годност на доказателствата
Прокуратурата прави и още един съществен пропуск. За него обаче държавното обвинение може би трябва да си подели вината с общинските власти в лицето на тогавашния зам.-кмет по сигурността на София и сегашен председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. За какво става дума? След рухването на сградата в каросерията на камион, паркиран пред нея, е открита метална релса с дължина 1.61 м. и, много важно, "наподобяваща носещите стоманени релси на сградата, за които свидетелят твърди, че са били рязани същия ден, когато е станал инцидентът". Рухналата сграда е с метален гредоред, изграден от въпросните релси. Намирането на една от тях в каросерията поражда основателни съмнения, че може би са били рязани от работниците на обекта. Под развалините, там, където е било фоайето на постройката, са открити още нарязани релси. Не е правена експертиза дали намерената в каросерията съвпада с тези изпод руините. Какво обаче се случва с тях? Още на следващия ден след инцидента зам.-кметът на София Цветанов издава заповед теренът да бъде разчистен, като междувременно се доразрушават онези части от сградата, които още не са паднали. Мотивите му са, че те са "опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, предвид пълната невъзможност да се поправят или заздравят". Така доста скоростно всички отпадъци са събрани, а релсите - нарязани и откарани в двора на националното следствие. Защо не е направена експертиза, която да установи дали отрязаното парче е част от тях, остава абсолютна загадка.
Едно наказателно разследване, в рамките на което прокуратурата трябва да установи кой носи вината за смъртта на две млади момичета, загинали под отломките на срутилата се сграда в центъра на София се превърна в една от позорните емблеми на бавното и неадекватно българско правосъдие.
Новият ход на делото е насрочен за 11 октомври.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар