Промени в Наказателния кодекс помогнали за оправдаването на Христо Бисеров
Това става ясно от мотивите на съдия Снежина Колева от Софийския градски съд (СГС) към присъдата, с която на 1 декември миналата година Бисеров беше оправдан след само едно съдебно заседание, съобщава "Правен свят".
В основата на делото беше молбата за правна помощ до Швейцария, която така и не беше удовлетворена, а тя пряко засягаше основното обвинение за неплатени данъци. По делото има документи от български банки за липса на наредени преводи от Бисеров към Швейцария, резултат от данъчна ревизия и копия от т.нар. суифт - съобщения между банките, но съдът намира, че тези доказателства са недостатъчни.
Относно пословичната кореспонденция между България и Швейцария, която съдът описва, впечатление прави последният отговор от чуждата страна. В него се казва, че в "швейцарското право не съществува съответна наказателно-правна норма, която да разглежда като наказуемо поведението, в което се обвинява Бисеров – в писмена декларация до финансова служба да премълчи наличието на банкови сметки в Швейцария и по този начин да наруши Закона за прозрачност на имуществените активи на лица, заемащи важни държавни постове". На следващо място се казва, че съгласно швейцарското законодателство, необявяването на имущество в данъчна декларация също не се преследва.
Подчертано е, че по принцип Швейцария не предоставя правна помощ по дела от фискалната област, като изключение се правело само тогава, когато ставало дума за данъчна измама в Швейцария или се касаело за правна помощ в областта на индиректните данъци съгласно Споразумението за борба с измамите. Според швейцарските власти не ставало ясно и как сметките на Бисеров се свързвали с пране на пари.
По отношение на суифт съобщенията между банките, от които обвинението черпи информация за финансовите операции, съдът подчертава, че те не са първичен документ и истинността им "безусловно" подлежи на доказване с други документи. Съдия Колева не приема за доказателство в тази насока това, че данъчните са приели сумите, установени през тези суифт съобщения, за укрит доход.
"И това е така, не само защото двете производства – наказателно и данъчно са независими от едно от друго, а и тъй като е различен подхода, уреден от законодателя за тях - в наказателното, извода, че е избегнато установяване и плащане на данъци в размер на 18 965, 49 лева, т.е. обвинението, следва да е доказано по несъмнен начин, недопускащ предположения. А в данъчното производство, т.к. ревизията при Бисеров е протекла при приложението на особените правила по чл. 122 ДОПК, се счита, че фактическите констатации в ревизионния акт са верни до доказване на противното...Този подход е различен от приетия в наказателното производство, където тежест на обвинението е да го докаже, а обвиняемия и подсъдимия се считат за невиновни до доказване на противното. Ето защо се прие, че от наличието на определено данъчно задължение с ревизионен акт, независимо влязъл ли е в сила (а в случая не е) не се следва такъв извод и в наказателното производство", се казва в мотивите.
Несъстоятелни обвинения
Относно обвинението по чл. 255 ал. 1 за нарушения на валутния закон с недекларирани сделки с валутни ценности, съдът подчертава, че от установеното по делото се предопределя оневиняването на Бисеров, но изрично посочва, че промяна в Наказателния кодекс от м.г. в този текст, също води до оправдаването му.
Последната и по-благоприятна редакция на текста казва, че като престъпно се определя само това поведение, свързано с неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз. Предишният текст изрично посочваше, че се наказват нарушения относно режима на сделките с валутни ценности.
Последното обвинение на Бисеров е за документното престъпление по чл. 313 ал. 1, според което не е декларирал парите си в Швейцария в декларацията пред Сметната палата по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Според съда тези декларации имат за цел единствено да създадат публичност на имуществото на тези лица, но не акцентират върху достоверност на обстоятелствата в тях. В тази връзка съдия Колева посочва, че Сметната палата излиза със заключения за съответствие дори когато има разминаване до 10 000 лева.
"Това би означавало, че дори и в декларацията да има обстоятелства, които да са невярно удостоверени, то въпреки това, тя ще е в съответствие с целите, които преследва специалния закон и за това в него не са предвидени административни или други последици в такива случаи. На още по- голямо основание, не може да се счита, че законодателната защита на този вид обществени отношения чрез нормата на чл. 313, ал.1 от НК е приложима, както към обсъдената хипотеза, а и изобщо към декларирането по реда на ЗПИЛЗВДД. Отделно от това, с оглед направените по-горе изводи от съда, че подсъдимият Бисеров не може да се приеме за титуляр и собственик на сметка в евро и в щатски долари в посочената банка в Швейцария и че притежава конкретизираните от обвинението суми, то извод, че е осъществил престъпен състав, свързан с невярно деклариране, не може да се направи", се казва в мотивите.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Електрохолд отвори първия си клиентски център в Пловдив
14:55, 20 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар