Празнуваме Бабинден - Ден на родилната помощ
С Бабинден засвидетелстваме почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували" на родилките. Женският празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се запазва и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Бабите са знаели как да се изроди здраво дете, как може предварително да се определи полът му, как да се предпази от лоша орис. Бабинден не се представя с обредните си обичаи, както едно време, но все още се празнува от възрастните хора и акушерките.
Преди изгрев слънце майките с деца от една до три години отиват на чешмата да налеят прясна вода, слагат в нея стрък босилек или здравец, вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отиват в дома на бабата за обредно поливане на ръцете. То се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите.
Жената дарява бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея пара. Бабата връзва на детето мартеничка от бял и червен конец и паричка и също дарява детето с чорапки и ризка. По традиция на коляното на детето слагат малко сол да близне, за да няма разстройство през годината, или пепел, за да не го хващат бабици.
Бабата обикаля къщите, в които е бабувала, и къпе малките. Носи бяла и червена вълна, мед и просо. Бялата вълна представлява магическа благословия, за да доживее детето дълги години, червената - за да е здраво и румено, просото - за да пълнее, медът - да е работно като пчелата и да умножи човешкия род. След къпането децата се мажат с прясно масло и мед, така нареченото миросване. С мед и благослов бабата миросва и булките: „Да са сладки на мъжете си, както е сладък медът”.
Бабата акушерка слага празнична трапеза (като за сватба или кръщене) за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя дар: прясна погача, кокошка, баница, шише вино... Веселбата е бурна, с пиперливи подхвърляния и закачки. Наричанията и припевките са свързани със сексуалния живот, зачатието, раждането.
На места бабата, окичена с наниз люти чушки около врата, кади с керемида под полите на жените, за да раждат повече. Пеят се песни за семейството, любовта, честитите майки с многолюдна челяд. Бабата сее с решето просо на софрата, за да са плодовити жените. В началото на трапезата сядат само жени. Чак по-късно идват мъжете и веселието става още по-буйно, с музика, игри и песни.
Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка, нарича се „влечугане". Както тя е къпала децата на присъстващите, така и те нея къпят. Изнасят я навън, слагат я в двуколка, шейна или голям плетен кош и я влачат към реката. Мъжете са маскирани като волове, с кожени маски и рога. По пътя шествието нараства. Невестите гледат да срещнат някой мъж, опитват се да го разсъблекат, искат откуп. Мъжете пък гледат да не се доближават много близо до шествието. Накрая обръщат коша с бабата в реката и я изкъпват хубаво или изсипват на главата й само чаша вода.
Вечерта на мегдана се вие общо хоро. Празникът завършва пред къщата на бабата, изпращат я, носят я на ръце, целуват й ръка и дават дарове. Така изразяват своята благодарност и обич към тази жена.
Ако на Бабинден времето е топло и ледът се топи, реколтата няма да е добра. Ако пече слънце, през февруари ще е мразовито. Добре е, ако вали сняг или дъжд, защото предвещава плодородие през годината.
От 1951 г. 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар