Милена от Добрич е в ТОП 10 в световната ранглиста по спортна стрелба
„Снощи реших да вляза в сайта на International Paralympic Committee (IPC) за класирането на състезателите по спортна стрелба за 2015 г. Когато избрах моите дисциплини бях много, много приятно изненадана, да установя, че съм на 9 място от общо 47 човека. Аз се състезавам в дисциплини R4 и R5. R4 ми е по-добрата дисциплина и именно там съм на 9-то място“, сподели Милена.
Миналата година Милена, която е прикована в инвалидна количка, спечели директна квота по спортна стрелба за Параолимпиадата в Рио Де Жанейро през 2016 г. Това е първата квота за България по спортна стрелба за хора с увреждания в цялата история на Параолимпийските игри.
От 7 до 15 юли най-добрият стрелец на Добрич участва в град Осиек, Република Хърватска, в Световната купа по спортна стрелба за хора с увреждания. В този форум взеха участие около 230 души от 48 държави, като единствен представител за България бе Милена Великова Тодорова от Добрич. В дисциплина прав – R4 - се състезаваха 50 мъже и жени, като тя влезе на финалите с 632.1 точки. Милена се бори срещу седем мъже и в крайното класиране зае пето място, с което спечели директна квота за Параолимпиадата през 2016 г. в Рио Де Жанейро.
С огорчение Милена споделя, че въпреки тези нейни успехи, когато се избираше ТОП 10 на град Добрич за 2015 г. тя не бе включена в десетката на най-добрите спортисти на нейния град. В същото време, тя е в ТОП 10 на световната класация по спортна стрелба.
Тя е отправила предложение към ПК „Спорт и младежки дейности” класацията за номиниране на най-добрите състезатели да бъде разделена за здравите и хората с увреждания. Навсякъде по света е така, само при нас е обща. Неслучайно има Олимпиада и Параолимпиада, допълва Милена.
Тя усилено се готви за това най-важно състезание за всеки спортист.
Милена Тодорова, която за първи път ще представи България в спортната стрелба на Параолимпиадата в Рио де Жанейро, е на 41 години. Тя страда от спинална мускулна атрофия, която според лекарите е по наследство. Заболяването й е прогресиращо и засяга долните и горните крайници. Като дете е можела да върви нормално, но впоследствие започнала да пада. Това накарало родителите й, когато била 3-годишна, да я водят по лекари, които установили заболяването. Десет години по-късно започва да се движи с помощта на патерици, а след още 10 г. придвижването става възможно единствено с количка.
От 2007 г. е неизменен носител на златен медал на държавното първенство. Първият й международен успех е през 2013 г. в турския град Анталия, където на Световната купа печели бронзов медал. Най-големият й успех обаче е спечелването на квотата за Рио.
Успехите си досега е постигнала без държавно или друго финансиране. Затова в началото на всяка година теглеше кредит, който изплащаше след това 12 месеца. От общината в Добрич, където работи, до момента, като състезател, също не е получавала финансиране. Спомня си, че за първото й състезание в чужбина през 2010 г. колегите й от общинската администрация събрали пари, за да й помогнат за разходите по пътуването. Сама е закупила екипировката си. Споделя, че едно състезание й излиза около 5000 лв.
„Обидно е. Отивам, представям България, показва се българското знаме, а държавата нехае“, споделя с тъга Милена. И допълва, че особено болно й било в Хърватия, когато хората гледаха как един малък човек от малка държава се бори, а държавата му нехае за него. „Често стигам до ситуация, когато си казвам, че ще се откажа, защото просто не мога повече“, споделя състезателката. Дори е смятала да зареже спортната си кариера, защото ако не работи, няма откъде да вземе средства за подготовка.
След спечелването на квотата за РИО има уверение, че ще получи финансиране от Министерството на младежта и спорта чрез Българската параолимпийска асоциация. „Уверението е, че ще направят всичко възможно, за да ме финансират достатъчно, за да се подготвя добре“, споделя Милена.
Досега тя е постигнала тези успехи, без да има треньор. Подготвя се изключително с помощта на баща си и брат си. „Ако не бяха те, нямаше да съм това, което съм“, допълва тя. И разказва, че тренира всеки ден и именно те са тези, които са до нея, защото тя сама не може да се справи по време на тренировки. Преди с нея по състезания пътувал баща й, а последните 2-3 години неотлъчно с нея е брат й.
Милена работи в Общината на Добрич в центъра за услуги информация. Завършила е икономически техникум, след което информатика в Шуменския университет. "Магистратура не записах заради 20-те стъпала на университета", уточнява тя. През 2013 г. прави свой спортен клуб за хора с увреждания "Фаворит 2013", където 13 души се състезават в няколко спорта.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар