28 години затвор за извършител на убийство със сатанински елементи
Престъплението е извършено на 29 март 2015 г. Роденият през 1991 година убиец пък е задържан два дни по-късно, на 31 март, след като сам се предал в полицията.
Днешната присъда е десета за Милен Бичкиджиев, който е имал проблеми със закона още от непълнолетен, оттогава са и 8 от осъжданията му. Лежал е във Възпитателно училище интернат (заведения, познати в миналото като ТВУ), също и в затвора. Както поясни прокурорът Стилиян Грозев, само няколко месеца са делели младия мъж от допълнителната квалификация, че убийството е извършено в условията на опасен рецидив.
Повечето от присъдите му са произнасяни от русенски съдебни състави, но има и такима от Варна и Мадан. Престъпленията му били различни, сред които и кражби на коли.
Още във Възпитателното училище Бичкиджиев се занимавал със смесени бойни изкуства, интересувал се и от сатанизъм. Извършената съдебна психиатрично-психологическа експертиза е установила редица негативни черти в характера му, както и личностно разстройство от смесен тип. Това обаче не е психично заболяване, а особеност на характера, която не е пречела на извършителя да разбира и ръководи постъпките си, са установили специалистите. Няма изоставане и в интелектуалното му развитие. Психиатрите са установили още, че той е манипулативен и изразените от него по-рано намерения за самоубийство са опит за манипулация.
Положението в семейството му било тежко още от детството, бащата пребивал системно него и майка му. С нея Милен Бичкиджиев също бил във влошени отношения. След поредното изтърпяване на наказание за серия престъпления, той отишъл да живее при нея, но отношенията им се изострили и тя го изгонила. След този случай мъжът живеел на улицата или в различни квартири. В последната било извършено и престъплението.
Там Бичкиджиев живял с приятелката си Марияна Димитрова, с която обаче се разделили. Позволил й да остане при него, докато си намери ново място за живеене. Заради това момиче с Бичкиджиев общувал и Джошкун Сюлейманов, въпреки че компанията й не му подхождала – той произхождал от добро семейство, работел и имал планове. По думите на сестра му, младият мъж бил влюбен в Димитрова и изпълнявал всичките й желания, въпреки че чувствата му не срещали взаимност, нито пък одобрението на почерненото семейство.
В началото Джошкун Сюлейманов и Бичкиджиев били приятели, но с времето отношенията им се влошили. Според Бичкиджиев това станало, тъй като в пияно състояние Сюлейманов обиждал майката на Марияна в отсъствието на последната.
Във фаталния ден в квартирата, където живеели Димитрова и Бичкиджиев, те поканили на гости Сюлейманов и друг свой приятел, без някой от домакините да има намерение да върши нещо нередно. След консумирането на голямо количество алкохол в продължение на часове обаче, мъжете се напили и след спор за дреболии, Бичкиджиев проявил агресия първо към другия гост, но той си тръгнал бързо.
Тогава агресията на младия мъж се насочила към вече приведения в безпомощно състояние от алкохола Сюлейманов. Нахвърлил се върху него без причина, твърдейки, че пак е обидил майката на Марияна. Последвал изключително жесток и продължителен побой, довел до смъртта на жертвата, която, поради пияното си състояние, не се защитавала. Човекът бил удрян освен с крака и ръце от извършителя, но също така със стол и маса. Детето на демокрацията, прилагайки похвати, характерни за смесените бойни изкуства, скачало върху гръдния кош на жертвата с колена многократно. Марияна Димитрова се опитала да го спре, но той я изблъскал в страни. Неуспешни се оказали и опитите й да изхвърли ножа през прозореца, преди да го е взел бившият й любим.
Прокурорът Стилиян Грозев каза в пледоарията си, че за пръв път в практиката си вижда толкова бит човек, при това без причина. По убития не е имало нито едно място, по което да не са нанасяни удари. Според държавния обвинител, доколкото му е известно, в Русенския съдебен район досега не е имало друг толкова тежък случай.
Най-сериозните травми на убития били в областта на гръдния кош, където са били счупени почти всичките му ребра, а от счупване на гръдната кост е било разкъсано и сърцето му, което е причинило смъртта. Имал е белодробна травма, разкъсано дебело черво, вътрешни кръвоизливи, излив на огромни количества кръв в и около жизнено важни органи, счупен нос и много други.
Побоят е продължил и след смъртта на жертвата, като е завършил със сатанинския ритуал. След като Сюлейманов не проявил признаци на живот, Марияна Димитрова се уплашила и опитала да го реанимира, правейки му сърдечен масаж и изкуствено дишане. Това опитал и извършителят, но вече било късно за каквато и да било помощ. Щом станало ясно, че Джошкун Сюлейманов е мъртъв, Бичкиджиев заплашил Димитрова, за да не го издаде. Тя избягала от квартирата, уплашена от него.
По-късно на другия ден двамата, с помощта на първия си гост, опитвали да местят тялото, с намерение да нагласят нещата така, все едно Сюлейманов е починал от инфракт, беше посочено в обвинителния акт. Според прокуратурата Бичкиджиев е търсил и начини да се укрие, но след като не е намерил такива, е отишъл заедно с Марияна Димитрова в полицията, където сам се е предал.
Родителите на жертвата, които присъстваха в залата през цялото време, а по-късно и сестра му, бяха принудени да изслушат целия ужас около смъртта на сина им. Майката плака през по-голямата част от заседанието, а бащата я крепеше, доколкото му даваха силите.
Молбата на хората да бъдат частни обвинители и граждански ищци беше уважена. От разпита на дъщеря им стана ясно, че от смъртта на сина им, родителите й са на лекарства, а животът на цялото семейство е напълно съсипан. В къщи се водят разговори само за барт й, а стаята му стои западена и непокътната от деня, в който за последен път е бил в нея. Всеки ден почернените родители прекарват по няколко часа на гроба на детето си, а в свободния ден на дъщеря си ходят там заедно с нея, каза още тя. От дълбоката мъка, хората са прекратили всякакви социални контакти, дори с близки, защото им напомнят за отнетите им хубави времена, докато синът им е бил жив.
Гражданският им иск беше в размер на 150 000 лева за всеки от родителите, заради претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в неутешимото страдание по убитото им дете. Съдът обаче им присъди по 100 000 лева. Освен общо 200 000 лева, които Бичкиджиев трябва да плати на семейството, той е задължен да покрие на всеки от двамата разходите за водене на делото от по 3 000 лева, както и по 4 000 лева държавни такси, във връзка с уважения размер на гражданските искове.
Прокурорът поиска доживотен затвор без право на замяна, но съдът се произнесе с присъда от доживотен затвор. Тъй като делото се гледаше по съкратената процедура, в такива случаи доживотният затвор може да бъде заменен с лишаване от свобода от 20 до 30 години. Бичкиджиев получи 28, тъй като за смекчаващи вината обстоятелства бяха сметнати самопризнанието му и съдействието за установяване на истината, както и младата му възраст, а за отегчаващи – жестокостта на престъплението, което не е било предизвикано с нищо.
Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Апелативния съд във Велико Търново.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар