Докъде стигнаха знаковите дела през 2015 г.
София Topnovini.bg обобщи накратко развитието по знаковите дела през 2015 г.:
Мегаделото за незаконно подслушване „Червеи“, което влезе в съда през месец септември 2015 г., се очаква да приключи на първа инстанция до средата на 2016 г. Обвиняеми са бившият шеф на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева и бившият директор на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР Тодор Костадинов.
Янева се изправя пред съда за това, че в периода от 12.09.2013 г. до 25.03.2014 г. е разрешила два пъти използване и два пъти продължаване на специални разузнавателни средства (СРС) в нарушение на Закона за СРС.
Костадинов е обвинен, че в същия период е съставил общо 6 официални документа, в които удостоверил неверни обстоятелства. Той е обвинен и за това, че на 12 ноември 2013 г. от служебен компютър е използвал данни, включвайки се в домейна на МВР. С паролата на системния администратор той осъществил достъп до тези данни в „Интегрираната регионална полицейска система – Шумен”. Костадинов въвел заявка за справка по ЕГН на лице, без разрешение от началника на отдел „Информационни системи – Дирекция “КИС“-МВР, нарушавайки Закона за защита на личните данни.
В операцията „Червеи“ са прилагани СРС-та по отношение на централния полицейски регистър. В него служители на МВР са извършвали противозаконна дейност като заличаването на пътнотранспортни нарушения или криминални прояви. Разузнавателните действия са извършвани на територията на Шумен, Бургас и Варна. Те са ръководени лично от бившия вътрешен министър Цветлин Йовчев и подсъдимия Тодор Костадинов. Къртици обаче не са разкрити, заради липса на познания за системата за сигурност от страна на оперативните работници.
Делото за несъстоятелност на Корпоративна търговска банка (КТБ) ще бъде докладвано от съдия Вероника Николова от Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Най-големите акционери в банката - "Бромак" и "Бългериан Акуизшън Къмпани", както и бившите изпълнителни директори на КТБ, които се легитимират като представляващи КТБ, оспорват решението на Софийския апелативен съд (САС) от 3 юли 2015 г., с което въззивните им жалби са оставени без разглеждане като недопустими.
Апелативният съд реши, че КТБ е изпаднала в неплатежоспособност още на 20 юни 2014 г., когато беше затворена банката. Така беше отменено решението на Софийския градски съд, с което за начална дата на неплатежоспособността се определяше 6 ноември 2014 г. – когато БНБ отне лиценза на КТБ.
Съдебно-счетоводната експертиза по Делото за източване на 206 млн. лева от Корпоративна търговска банка (КТБ) ще струва 400 000 лв. на държавата. Разследването започна в средата на 2014 г. Обвинения бяха повдигнати първо на изпълнителния директор на КТБ Орлин Русев, главната касиерка Маргарита Петрова, главната счетоводителка Мария Димова и заместника ѝ Борислава Тренева-Кючукова. След това прокуратурата повдигна задочно обвинение и на Цветан Василев, понеже умишлено е склонил Русев и Петрова да се разпоредят с парите. Към обвиняемите бяха включени бившите изпълнителни директори на банката - Георги Христов, Илиан Зафиров, Александър Панталеев, както и Георги Зяпков - ръководител управление "Кредитиране" в КТБ. В престъпление по служба бяха обвинени и бившите подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Симеонов.
Делото срещу лидера на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев тръгна в средата на месец декември, след като няколко пъти Софийският градски съд не му даваше ход. Станишев е подсъдим за загубени седем документа с класифицирана информация в периода между 4 ноември 2005 г. и 27 юли 2009 г., когато беше министър-председател.
По искане на защитата му ще бъдат разпитани наново всички свидетели, което ще проточи делото допълнително. През март 2016 г. ще бъдат призовани премиерът Бойко Борисов, бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, първият шеф на ДАНС Петко Сертов. Сред хората, които отново ще дадат показания, са и бившият зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков, Иван Чопанов и Емил Кошлуков.
Хулиганските прояви на лидера на „Атака“ Волен Сидеров ще продължат да се гледат от съда на 19 януари 2016 г. Обвинението му е повдигнато и за нанасяне на лека телесна повреда на полицай заради инцидент на летище „Варна“.
На 6 януари 2014 г. Сидеров и придружаващи го депутати са вдигнали скандал по време на полет от София до Варна. Лидерът на "Атака" е обидил и френския дипломат Стефани Дюмортие, като я е обвинил, че е терорист, защото говорела на три езика. В последствие на летището той удря полицай. По време на заседанията са разпитани десетки очевидци на случилото се. Делото е отлагано поне три пъти.
В средата на месец декември 2015 г. Народното събрание свали имунитета на депутата по две стари обвинения от 2011 и 2013 г., с което разреши на прокуратурата да възбуди наказателно преследване срещу Сидеров. Първото е за грубо нарушаване на обществения ред при тържества в Батак, когато Сидеров се е качил на трибуната и отскубнал кабелите на озвучаването. Другото е по случая "СКАТ", при който Сидеров е нападнал журналист от телевизията.
За няколко часа лидерът на „Атака“ и съпартиецът му Десислав Чуколов посетиха и ареста заради нахлуване в НАТФИЗ на 23.10.2015 г. Тогава съдът обяви задържането им за незаконно и определи на всеки от тях по 6 хил. лева гаранция.
Фалшиви свидетелски показания се появиха по делото срещу Бисер Миланов, известен още като Петното, в хода на съдебното заседание на 17 декември 2015 г. Той е обвинен за две хулигански деяния, извършени в периода 13 – 15 януари 2014 г., като и двете са насочени срещу журналисти. Свидетелят Йордан Динкин е бил принуден да подпише протокол с показания, без да го прочете, представен пред полицията, срещу Бисер Миланов относно задържането му в началото на 2014 г. по време на протестните действия срещу правителството на премиера Пламен Орешарски.
На 13 януари 2014 г. Миланов е проявил агресия над екип на бТВ, като отскубнал часовника на оператора Любен Кацаров от ръката му и заплашил репортера Мария Цънцарова, докато те провеждали журналистическо разследване срещу него. Цънцарова е била блъсната от Миланов в раменете, а след това той е хвърлил и запалена цигара към лицето й. На 15 януари същата година известният като Петното заплашил със саморазправа македонския журналист Митко Георгиев по време на протестите срещу кабинета „Орешарски”.
Бившият директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров получи присъда от 10 г. затвор и конфискация на половината му имущество. Това решение беше взето от Военния съд през месец август. Бившият директор на разузнаването е лишен и от право да заема няколко години определени държавни длъжности.
В периода 2007 – 2011 г. той е присвоил 4,7 млн. лева от бюджета на службата. За да прикрие нарушенията си ген. Киров е съставил над 1000 фалшиви документа. От началото на разследването бившият директор на НРС отрича да е извършил присвояването на такива суми. Още в началото на процеса преди 2 години той се отказа от процес по съкратената процедура и каза, че обвинението срещу него е политически сценарий.
Делото стигна до Военно-апелативния съд и по жалба на ген. Киров, и по протест на прокуратурата. Генералът настоява да бъде оправдан, а държавното обвинение настоява за по-висока присъда.
На трета инстанция бившият изпълнителен директор на „Топлофикация София“ Валентин Димитров, известен още като Вальо Топлото, бе осъден на 3 г. лишаване от свобода. Тъй като той вече излежа една година, ще лежи още две. Присъдата му бе дадена от Софийския градски съд за безстопанственост в особено големи размери в периода от 2003 г. до 2006 г. Решението бе обжалвано на втора инстанция, но също бе потвърдено.
Подсъдимият не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на фирмата, от което последвало неговото разпиляване в размер на 325 693,95 лева. Димитров ще трябва и да върне тази сума на „Топлофикация София“.
Вальо Топлото има още три висящи дела. Те се гледат на първа инстанция и са за присвояване на 5 млн. лева, валутни престъпления и пране на пари.
В началото на януари 2016 г. се очаква произнасянето на Върховния касационен съд (ВКС) по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов заради шестте „Не“-та, с които е отказал подслушването на три лица. Той бе признат за виновен на първа инстанция и получи 4 г. затвор. Присъдата бе потвърдена и от Софийския апелативен съд (САС). След това ВКС отмени решението на САС и върна делото за преразглеждане, но при друг съдийски състав, който го оправда.
Повдигнатото обвинение е за неизпълнение на служебните задължения, когато през 2009 г. заема поста на вътрешен министър. Цветанов е отказал шест пъти да разпореди подслушване на шефа на РБОП във Велико Търново Орлин Тодоров и още двама заподозрени служители, с което е целял осуетяване на наказателното преследване.
Във връзка с делото бившият съдия Румяна Ченалова заяви пред медиите, че ще разгласи интересни неща, свързани с осъдителната присъда на Цветанов, но изчаква решението на ВКС.
Бившият зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров беше оправдан от Софийския градски съд в началото на месец декември и по трите обвинения срещу него. Той беше подсъдим за неплатени данъци в размер на 26 хил. лева, за недекларирани сделки с валута и за недекларирани пред Сметната палата сметки в швейцарската банка „Креди адис“. Искането на прокуратурата беше за 4 г. лишаване от свобода.
Бисеров имаше обвинение и за пране на пари заедно със сина си Ивайло Главинков, но впоследствие то отпадна, а материалите за Главинков бяха отделени в друго дело.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от своя страна е внесла в съда иск за отнемане на негово имущество в размер на 1,980 млн. лева, като реално обезпеченото имущество е на по-ниска стойност.
Софийският апелативен съд оправда в началото на новата година бившия шеф на Пътния фонд Веселин Георгиев, по делото, станало известно като процеса „Батко и братко“. То приключи на 25 ноември 2015 г., а решението на втора инстанция се очакваше месец по-късно. Георгиев бе обвинен за сключване на 8 договора за обществени поръчки за общо 120 млн. лева с пет фирми на братята си Емил и Бойко Георгиеви през 2006 и 2007 г.
Софийският градски съд (СГС) вече оправда Георгиев по петте обвинения срещу него. Оправдателната присъда ще бъде или потвърдена на втора инстанция, или делото ще бъде върнато за ново разглеждане. Прокуратурата иска 5 г. затвор за Георгиев, считайки решението на СГС за неправилно и незаконосъобразно.
По делото, познато като „Захарната афера“, вече са предявени доказателства срещу Гриша Ганчев и още 9 души. По време на последното съдебно заседание защитата се оплака от неподредени и неномерирани документи и ги определи като „хвърчащи листчета”.
Гриша Ганчев и още девет души, сред които и синът му Данаил, са подсъдими за организиране на престъпна група за укриване на ДДС в размер на над 700 хил. лева. Ганчев е обвинен и за закана за убийство към бившия шеф на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов, който в едно от заседанията отрече да е получавал такава заплаха.
Делото започна през месец май 2012 г., когато синът на Ганчев – Данаил е арестуван заедно с още шестима души по обвинение в укриване на ДДС при сделки със захар. В началото на февруари 2015 г. Специализираният наказателен съд върна на прокуратурата обвинителния акт по “Захарната афера” заради пропуски.
През месец ноември 2015 г. Софийският апелативен съд (САС) призна за невинен бившия шеф на „Кремиковци” Александър Томов и бившите членове на ръководството на комбината Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев по обвиненията им, че са присвоили 29 млн. лв. от "Кремиковци" и други 3,5 млн. евро от ЦСКА.
В средата на месец февруари 2015 г. Софийския градски съд (СГС) оневини четиримата подсъдими по всички повдигнати обвинения. Първоначално по това дело Томов и Иванов получиха 9-годишни присъди на първа инстанция, произнесени през януари 2011 г. Другите двама подсъдими – Гарибов и Божков, пък бяха оправдани. Впоследствие САС отмени решението заради забавени мотиви на съдията и върна делото за ново разглеждане на първа инстанция.
В началото на миналата година Софийският градски съд върна управлението на "Белведере дистрибуция", която се занимава с производство, търговия и дистрибуция на вина и високоалкохолни напитки, както и на винарна "Домейн Менада" на собствениците им.Четвъртият съдия, на който се падна да разглежда делото, Валентин Бойкинов отмени обезпечителната мярка, наложена от Румяна Ченалова на 28 октомври 2014 г. Тя беше дала контрола върху управлението на дружествата на синдика Панайот Велков.
Делото "Белведере" придоби публичност, след като френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан публично обяви, че в българската съдебна система има "гнили ябълки". След скандала ВСС образува дисциплинарно производство срещу Румяна Ченалова, която си даде отвод от делото.
Съветникът на премиера Бойко Борисов по корупционните въпроси Яне Янев беше осъден за клевета от бившия енергиен министър Румен Овчаров. Преди парламентарната предизборна кампания на 11 април 2013 г. Янев казва в ефира на бТВ, че „Румен Овчаров е част от организирана престъпна група. Част. Това е една от най-зловещите енергийни мафиотски мрежи на прехода“. Тогава Овчаров заведе дело срещу него, като поиска 10 хил. лева обезщетение.
През месец септември 2014 г. Софийският градски съд му наложи глоба от 1500 лева, като Янев трябваше да заплати и гражданския иск в размер на 10 хил. лева, както и разноските на Овчаров по делото. Окончателното решение на съда бе взето на 17 април 2015 г., като определената сума за разноските на обвинителя бе определена на 1200 лева.
Бившият министър на труда и социалната политика Емилия Масларова беше напълно оправдана в края на 2015 г. за длъжностно присвояване на 11 млн. лева, предназначени за ремонта на социален дом в Стара Загора. Останалите петима подсъдими – бившият зам.-министър на труда и социалната политика Димитър Димитров, бившият главен секретар на ведомството Иван Пенев, пълномощникът на министерството Росен Стефанов, бизнесменът Михаил Методиев и бизнесменът Венцислав Драганов, също бяха оправдани.
След повече от 5-години влачене на делото, Масларова се размина с предвижданите от закона от 10 до 20 години затвор. Оправдателната присъда на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 15-дневен срок, който изтече на 30 декември 2015 г., когато съдът почиваше.
Бившият шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, който бе подсъдим за длъжностно престъпление, няма да лежи в затвора. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), като замени присъдата от три години и половина лишаване от свобода на три години условно с пет години изпитателен период. Той бе осъден за нарушение на вътрешните правила в комисията, за да набави облага за президента Росен Плевнелиев, като прикрие преписка по сигнал срещу него и да нанесе вреда на бившия член на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова, като не я уведоми за решение по преписка срещу нея.
Делото започна през месец юли 2013 г., когато прокуратурата показва извадки от бележниците на Златанов, от които излязоха инициалите ББ, Цв.ЦВ и ИФ, като ДП впоследствие бяха променени. Делото е разделено на две. По първото той получи три години и половина затвор за неизпълнение на служебните задължения. По второто, в което трябваше да се установи кой точно стои зад инициалите в тефтерчето, разследването е прекратено през месец октомври 2015 г. През ноември 2014 г. тефтерите изчезнаха при странни обстоятелства от колата на вещото лице Стефан Бенчев, у когото бяха намерени.
Делото срещу Огнян Донев и Борис Борисов за данъчни престъпления беше възобновено през месец декември 2015 г. от Софийския апелативен съд (САС), който отмени разпореждането на Софийски градски съд (СГС) от 30 октомври 2015 г. за неговото прекратяване. То бе върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Делото е насрочено за 29 януари 2016 г. Прокуратурата поиска отвода на съдия Даниела Борисова заради забавянето на насрочването на процеса.
Огнян Донев е обвинен, че на 2 април 2007 г., в качеството си на изпълнителен директор на „ЕЛФАРМА“АД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на фирмата в особено големи размери - 62 779 725 лева. Изпълнителният директор на „Телсо” АД Борис Борисов е обвинен за укриване на данъци за близо 7,5 млн. лева. Обвиненията срещу тях бяха повдигнати през 2012 г., а на 30 юли миналата година делото беше внесено в съда.
През месец октомври 2015 г. тръгна делото срещу срещу бившия председател на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов. Сред обвиняемите са и бившият председател на Военно-апелативен съд полк. Петко Петков, бившият ръководител на кабинета на Пламен Орешарски Мария Дивизиева, бившият зам.-председател на Военно-апелативния съд полк. Владимир Димитров, както и Петя Гергова, Крум Симеонов, Людмил Симеонов и Атина Мавридис.
Те са обвинени за длъжностно присвояване и представяне на неверни данни с цел получаване на европейско финансиране. Следващото съдебно заседание ще бъде този месец, когато ще бъдат разпитани и свидетелите по делото. Разследването започна през 2010 г., но в продължение на четири години се води срещу неизвестен извършител.
Софийският градски съд отказа да екстрадира в Италия заради разследване за укриване на ДДС Николай Китов, който е представител на Съвета на директорите на „Техномаркет“ АД и на „К и К Електроникс“ АД. Причините за решението на съда са, че италианците не са изпратили допълнителни доказателства и не са дали гаранции, че Китов ще бъде върнат у нас, за да излежи тук евентуална присъда.
Той бе задържан на 7 юли 2015 г. след издаването на Европейска заповед за арест в обвинение за данъчни измами на територията на Италия и други страни, от които бюджетът на Рим е ощетен с над 70 милиона евро. Тогава Софийския градски съд го пусна под парична гаранция от 10 хил. лева.
Софийският апелативен съд (САС) оправда шестимата подсъдими по делото за пране на пари чрез източване на 7.5 млн. евро от програма “САПАРД”. Подсъдими в процеса са Марио Николов, неговата съпруга Мариана Николова, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Людмил Стойков.
През 2010 г. соченият за "мозък" на престъпната схема Марио Николов бе осъден на 10 години в затвор, а смятаният за негов съучастник Людмил Стойков - оправдан.
Останалите четирима подсъдими също бяха осъдени. През 2012 г. САС ги оправда, а прокурорът оттегли протеста срещу оправдателната присъда и тя влезе в сила. Главният прокурор Сотир Цацаров обаче поиска възобновяване на процеса и Върховният касационен съд (ВКС) го върна отново в САС.
„Костонбродската афера“ приключи през месец април 2015 г. с оневиняването на бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Той беше обвинен, че умишлено не е организирал контрола над отпечатването и складирането на бюлетините за предсрочните парламентарни избори през месец май 2013 г. с цел набавяне на облага на печатницата „Мултипринт”.
Назначената експертиза показа, че в печатницата в Костинброд са открити 351 075 годни бюлетини и 121 712 бракувани. НЕ се разбра обаче за какво са били предназначени допълнително отпечатаните бюлетини.
Върховният касационен съд (ВКС) остави в ареста за три години и половина Октай Енимехмедов, който насочи газов пистолет към главата на бившия председател на ДПС Ахмед Доган по време на конгреса на партията през месец януари 2013 г. С решението си от месец април 2015 г. ВКС потвърди присъдата за заплаха за убийство, определена от Софийския апелативен съд.
И на първа, и на втора инстанция беше постановено, че няма доказателства Енимехмедов да е искал да убие Доган, затова той бе оправдан по повдигнатото му по-тежко обвинение от прокуратурата. Според съда оръжието, което е ползвал не е смъртоносно, а от разстоянието, от което е опитал да произведе изстрел, не би могло да се нанесе тежка травма.
При съвместна акция на ГДБОП и ДАНС през месец декември бяха задържани 22-ма митничари на ГКПП „Капитан Андреево“. На тях им беше повдигнато обвинение за участие в престъпна група за взимане на подкупи за пропускането на автомобили, пренасящи акцизни стоки. 150 хил. лева бяха открити по време на акцията в домовете на митническите служители.
Групата е действала от края на март, като в нея са действали митничари и от четирите смени на граничния пункт. Самото разследване срещу тях пък е започнало в края на август, като са използвани и специални разузнавателни средства.
На 14 от задържаните бе поискана мярка "задържане под стража", а на останалите "парична гаранция". Специализираният наказателен съд не уважи искането на прокуратурата за задържане под стража и те бяха освободени срещу парична гаранция между 5 хил. и 20 хил. лева.
20-годишната присъда на Евелин Банев – Брендо за наркотрафик бе анулирана от Касационния съд в Рим през месец септември 2015 г. Делото беше върнато на Апелативния съд в Милано, който ще трябва да проведе нов процес до една година.
Адвокатът на Евелин Банев – Карло дала Ведова, успя да убеди съда, че клиентът му е бил осъден несправедливо само на базата на неясни доказателства. Те се базират само на подслушани телефонни разговори на другите обвиняеми, в които никъде не се споменава името на Брендо.
На първа инстанция той е признат за виновен, че в периода 2006-2008 г. е финансирал кораби и екипажи, които доставили 6 тона кокаин от Южна Америка до Милано.
Делото за асансьора-убиец бе върнато от Софийския градски съд на прокуратурата в края на месец юли 2015 г. до отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения в обвинителния акт срещу подсъдимите.
Никъде в обвинението не бе посочено ясно какви точно деяния, действия или бездействия са извършили шефът на фирмата, отговорна за инспектирането на асансьора Цветан Цветанов и тримата техници Сергей Цветков, Деян Дервенски и Петко Петков.
Инцидентът се случи на 19 август 2014 г. в жилищен блок № 201 на бул. "Цариградско шосе" заради скъсано въже по време на предвижването на асансьора и незадействала се аварийна спирачка. Тогава в съоръжението имаше две жени, които от деветия етаж пропаднаха директно в мазето на блока. 46-годишната Цветелина Радулчева загина, а Мария Ваклинова, която по това време беше на 41 години, пострада тежко и бе оперирана няколко пъти в Окръжна болница.
Подсъдимият за убийството на 5-годишния Никита Леонтиев – руснакът Герман Костин остана в ареста при последната мярка, гледана от Софийския градски съд. Досега в хода на разследването са събрани само косвени доказателства. Те обаче бяха достатъчни за решението на съда. То бе обжалвано пред Софийския апелативен съд, но на 5 януари 2016 г. Костин не можа да се яви в съдебната зала, заради заболяване. Затова мярката му бе отложена за 14 януари тази година.
Момчето бе намерено мъртво в куфар край язовир Пасарел през пролетта на 2015 г. Всички улики сочат, че извършител на престъплението е Костин. Майката на Никита – Анна Леонтиева също бе открита мъртва край Приморско през зимата, но все още няма категорични доказателства, че тя е била убита.
Софийският апелативен съд отмени доживотната присъда на Николай Русинов-Чеци за убийството на 28-годишната Яна Кръстева в Борисовата градина през лятото на 2011 г. Така той получи само 19 години зад решетките.
Момичето бе открито пребито до смърт и полуголо в Борисовата градина на 10 юли 2011 г. след рок концерт там. Яна е била в заведение в парка, след което си е тръгнала именно с Чеци. Обвиняемия категорично отхвърля обвиненията, че я е убил. По думите му двамата са правили секс, след което са се разделили.
Процесът срещу Чеци започна на 31 януари 2013 г., а той беше задържан в края на април 2012 г., като оттогава попадна в ареста с най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража". На 20 октомври 2014 година Николай Русинов получи доживотна присъда от Софийски градски съд за смъртта на младото момиче.
В края на 2015 г. Софийската градска прокуратура повдигна обвинение на акушерката от УМБАЛ „Софиямед“ Емилия Ковачева, която направи опит да умъртви новородено момиченце през месец април 2015 г. Тя е с мярка за неотклонение „домашен арест“. Предстои Софийският градски съд да насрочи дата за разглеждане на делото.
В хода на разследване са разпитани 31 свидетели. Има изготвена съдебно-медицинска експертиза за причинените телесни наранявания на бебето. Прегледани са записите от видеокамерите в болница „Софиямед“ месец назад преди случая. Установено е, че от осем дежурства в отделението, в три от тях, Ковачева е удряла с юмруци по главата и тялото и други деца. Тя е била в добро психично състояние към момента на извършване на побоя и е разбирала действията си, показва изготвената психиатрична експертиза.
Патрик Първев, който е един от двамата обвиняеми за побоя над 3-годишния Христо в края на юли 2015 г., остана в ареста с решение на Софийския градски съд от 21 декември 2015 г. На 5 януари тази година съдът за пореден път реши той да лежи в затвора.
Първев и приятелят му Александър Донов са обвинени в опит за убийство на малолетно лице. 3-годишното момче бе беше поверено от майка му на Първев да го гледа заедно с Донов, като двамата е трябвалo да се грижат за него в апартамент в столичния квартал "Зона Б-19". Вместо това обаче, те му нанесли тежък побой.
Делото „Октопод“ тръгна през месец септември 2015 г. в Специализирания съд с отвод на прокурорът Светлозар Костов. Подсъдими по делото от края на 2011 г. за организиране на престъпна група са бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, сочен за неин ръководител, Антон Петров-Хамстера, Кирил Топалов, Марчело Джотолов и Янко Попов.
На първото заседание падна по давност и едно от обвиненията срещу Алексей Петров, според което на 4 септември 2000 г. той е изнудвал Валентин Шотев чрез заплаха, отправена в заведение и по телефона, и се опитал да го изхвърли от общия им бизнес. Давността за престъплението е 15 години, които вече са изтекли. Оказа се, че и двама от ключовите свидетели в процеса са нередовно призовани.
След отстраняването на съдия Румяна Ченалова, която заседаваше по него, делото беше разпределено на нейния колега съдия Атанас Атанасов, който го прекрати на 1 април 2015 г. с мотив, че то трябва да се разглежда от спецсъда.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар