Николай Цонев ще получи над 70 000 лв. обезщетения за трите дела срещу него
Първото дело срещу бившия военен министър е от 2002 г. и беше за длъжностни престъпления. Тогава прокуратурата го обвини, че като директор на дирекция "Управление на доставките" във военното ведомство в периода август-декември 1999 г. е нарушил Закона за обществените поръчки при подписването на договори за доставка на авио и авточасти, както и на 183 тона месни консерви и свинско месо. С това си действие той нанесъл имуществени вреди в размер на 970 653 лева. Разследването за четирите сделки беше прекратено година по-късно, но през 2009 година военните прокурори го възобновиха. Софийският военен съд, а по-късно и Военно-апелативният съд не намериха вина при действията на Николай Цонев, а ВКС го оправда окончателно преди 3 години, припомня изданието.
Цонев заведе дело срещу прокуратурата, като претендираше за 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. На първа инстанция градският съд му присъди 30 000 лева, но Софийският апелативен съд намали обезщетението на 15 000 лева, а прокуратурата трябва да плати 1100 лева разноски.
Второто спечелено на две инстанции дело на Цонев срещу прокуратурата е за т.нар. дело за "Терем", което беше образувано през декември 2009 г. По него Цонев беше съден и оправдан на три инстанции за това, че увеличил с 38 млн. лева капитала на държавното предприятие "Терем", като по този начин парите останали в дружеството, вместо държавата да получи дивидент от 19 млн. лева и това бе изтълкувано като вреда за бюджета.
След като на свой ред бившият министър заведе дело срещу прокуратурата, на първа инстанция съдът му отреди обезщетение 10 000 лева за неимуществени вреди и още 2000 лева за имуществени вреди. На втора инстанция апелативният съд завиши двойно обезщетението за неимуществени вреди на 20 000 лева, а имущественото обезщетение бе увеличено до 2400 лева. Прокуратурата трябва да плати и над 2000 лева разноски.
Последното засега спечелено на две инстанции дело по ЗОДОВ от Цонев е за т.н. поточна линия от САЩ. През ноември 2009 г. прокуратурата го привлече в качеството му на обвиняем като твърдеше, че Цонев е извършил престъпление по служба като е нарушил служебните си задължения. Той закупил ненужна машина за производство на хангари, а така са настъпили имуществени вреди за над 8 млн. лева, вече платени за производствената линия, както и неимуществени вреди, изразяващи се в нарушение на плана за тактическа и бойна подготовка на армията. И по това дело бившият министър беше оправдан на 3 инстанции.
Преди година Цонев спечели делото срещу прокуратурата на първа инстанция във връзка и с това обвинение. Тогава градският съд му присъди обезщетение от 11 000 лева за неимуществени вреди и малко под 4000 лева за имуществени. На втора инстанция обаче Софийският апелативен съд отменя решението и присъжда обезщетение от 25 000 лева за Цонев. Прокуратурата е осъдена да плати общо 5600 лева за имуществени вреди, както и малко над 1000 лева разноски.
От системата на Софийския градски съд е видно, че миналата година Николай Цонев е завел дело срещу прокуратурата и за приключилото с оправдателни присъди дело за подкуп, по което той беше подсъдим заедно със съдията Петър Сантиров и Тенчо Попов. Делото е насрочено за 10 февруари.
От решенията на Апелативния съд е видно специфичното отношение относно определянето на "справедливо" обезщетение. По две от делата (по първото обвинение в длъжностно престъпление още преди Цонев да стане министър и за поточната линия) един и същ състав на САС (Анна Палазова, Мария Георгиева, Капка Павлова) в единия случай увеличава обезщетението, а в другия го редуцира двойно.
По първото дело САС казва, че не са събрани достатъчно доказателства за реално претърпените морални вреди. Съдът се съгласява, че повдигането и поддържане на обвинение, безусловно води до стрес и тревожност.
"На доказване в процеса, обаче, подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства. Описанието на проявленията може да даде на съда опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази причина не е достатъчно да се докаже периодът на водене на разследването, честотата и вида на извършваните следствени действия, в които е участвало обвиненото лице, социалната разгласа и обществената реакция, но на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на психотравмата", се казва в решението. Така САС приема, че в процеса са събирани "екзактни доказателства за вида на потенциалните вреди от неимуществено естество, но недостатъчно такива за реално претърпените морални вреди". "Личната ценностна и нервна система, социалният опит и получаваната от околните подкрепа са решаващи и обосновават нееднаквото възприемане и реакция на различни хора спрямо идентичен стресоген", се казва в решението, с което обезщетението на Цонев е намалено от 30 на 15 000 лева.
По делото за поточната линия същият състав на САС отбелязва, че понятието "справедливост" не е законово дефинирано, но в този случай със свидетелски показания е доказано унижението на Цонев от воденото дело, злепоставянето в публичното пространство, невъзможността да се реализира професионално поради отказ от сключване на постоянен трудов договор, накърняване на доброто му име, отдръпването на част от приятелския кръг, преживяния силен стрес и обида, непреживяни напълно и понастоящем, забавянето на политическата кариера и др. Затова обезщетението в сравнение с решението на СГС е завишено на 25 000 лева.
Много по-лаконични са мотивите на друг състав на САС с председател и докладчик Цветко Лазаров, който присъжда на Цонев 20 000 лева заради незаконното обвинение по делото за "Терем", докато на първа инстанцие са му присъдени 10 000 лева.
По отношение на размера на обезщетението съдът казва, че в случая неимуществените вреди се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. След това САС изброява критериите и данните по делото: продължилото повече от две години наказателно преследване, в който по отношение на ищеца са извършвани процесуални и процесуално-следствени действия; повдигнатото е било обвинение за едно престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; взетата е била мярка "подписка" за целия срок на наказателно преследване; възрастта на ищеца и неговото обществено положение; широкото медийно отразяване на наказателното преследване и негативното му въздействие върху здравето, честта и достойнството на обвиняемия/подсъдимия.
"Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъплението, за което е бил оправдан възлизат на 20000 /двадесет хиляди/ лева, до който размер предявеният иск е основателен и следва да се отхвърли за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и върху тази сума се дължи законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда", се казва в решението.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар