Светещи очи, достроени старини, зала, превърнала се в затвор - скандалите в София през 2015 год.
Светещите очи на Цар Самуил
На 8-и юни столицата се сдоби с нов паметник. Този на един от великите ни царе – Цар Самуил. Беше решено паметникът да бъде поставен до църквата „Света София“, при храм-паметникът „Александър Невски“ и Паметникът на незнайния войн. Ден преди официалното откриване на паметника интренет пространството беше залято от коментари за начинът, по който е изографисан Цар Самуил. В обедните часове на 7-и юни беше започната и подписка с искане паметникът да не бъде открит, защото очите на статуята ще бъдат светещи. Малко по-късно с публикация в личния си профил със Фейсбук зам.-кметът по културата Тодор Чобанов написа, че „въпросът за вградено художествено осветление на фигурата не е бил предмет на заданието на конкурса, нито е бил представен от автора пред журито или пред Столичния общински съвет и Столична община“. Чобанов се закани, че „общината ще предприеме нужните действия в случай на необходимост".
От своя страна създателят на паметника Александър Хайтов, син на великия български писател Николай Хайтов обясни, че „целта е очите да изглеждат като живи“. Въпреки че скандалът се разрастваше с всеки изминал час, откриването на статуята не беше отложено. Стотици мнения на културоведи, историци и общественици дни наред осъждаха и оправдаваха автора на паметника.
Решението за светещите очи на Самуил беше подкрепено от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров и бившият служебен министър Георги Билзнашки. Именно по времето на Близнашки е взето решението за поставянето на такъв паметник. Не на същото мнение обаче беше главният архитект на София Петър Диков, който заяви, че се „чувства се излъган за светещите очи на Самуил, тъй като не е участвал в конкурса и обсъждането“ как да изглежда статуята.
Вечерта след откриването на паметника стотици столичани го посетиха, за да видят как светя очите на Самуил. Дни наред групи столичани се организираха и посещавах статуята вечер. Скандална или не тя се превърна в едно от най-посещаваните места в столицата.
Бутафорията на Ларгото
Скандалите около консервацията и реставрацията на комплекса „Антична Сердика“ бяха десетки през 2015 год. Проектът трябваше да бъде завършен тази година, но работата по него беше осуетена. Още през април архитекти от гражданското сдружение „Граждани за София“ заговориха за това, че с проекта за реставрация на Ларгото ще бъде унищожена античната римска улица „Вия Принципалис“ – най-интересната улица в Сердика от времето на Римската империя.
Това обаче не получи голям отзвук. Горещите новини около археологическите дейности заваляха на 13 октомври, когато министърът на културата Вежди Рашидов спря работата по обекта, след като във ведомството са постъпили редица сигнали на граждани, че реставрацията не отговаря на оригиналния облик на находките. Рашидов реши да събере работна група от експерти, които които да направят анализ на изпълнението на реставрационните работи по проекта.
В същия ден архитектите от „Група Град“ обясниха, че е „твърде късно да се спира работата по Ларгото при свършен факт“, тъй като с направената консервация обектът вече е загубил автентичния си облик. От своя страна архитектът на проекта Юлий Фърков заяви, че „в защитата на културното наследство не трябва да има емоции“.
По повод несъгласието на гражданите върху археологическото ни наследство да се доизгражда, ръководителя на реставрацията на Ларгото, обясни, че в обекта има „зидчета, които са по 70, 80 см. и отгоре е сложен консервационен натиск“, което било нужно тъй като старините се рушали.
Скандалът се разрасна, когато зам.-кметът по културата Тодор Чобанов подкрепи в национален ефир недоволството на гражданите, като обяви, че е „чудесна новина, че гражданите са развълнувани какво се случва с културното им наследство“. Той обясни, че „находките са надзидани“. Чобанов беше категоричен, че „надзиждането на една от сградите в „Антична Сердика“ в такъв размер е неподходящо за тази зона, защото измества фокуса от оригинала към възстановки“.
Няколко граждански протеста бяха направени срещу консервацията и реставрацията на Ларгото – пред Министерството на културата и пред Министерския съвет. Беше поискана и оставката на културния министър Вежди Рашидов. На 7-и ноември Министерството излезе с изявление, че „на Ларгото няма да има арки, независимо че проектът за Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика" предвижда такива“. И така с няколко месеца забавяне работите по проекта ще приключат през март.
Къщата с ягодите
Един от големите скандали на 2015 год. В София беше свързан със съдбата на легендарната Къща с ягодите в центъра на града. Къщата пустее от години, въпреки че е една от емблематичните стари сгради в София. През октомври информация, че къщата ще бъде съборена, а на нейно място ще бъде построена нова къща разбуни духовете в културните среди в столицата. Това провокира десетки граждани да се подпишат под петиция за запазване на къщата в автентичния и вид. Макар че Къщата с ягодите е частна собственост, общината се зае да направи независима експертна оценка на сградата, за да се изяснят възможностите за нейното съхраняване. Дни наред столичани се събираха пред сградата на мирни протести, за да се борят за съхраняването на сградата.
"Единствената ми цел е била този прекрасен паметник на софийската архитектура да бъде съхранен в оригиналния си вид, да възстанови изцяло своя блясък и да продължи още десетилетия да изпълнява функцията си на фамилна сграда". За изпълнението на тази цел той е поканил "екип от отлични специалисти", които обаче са стигнали до едно заключение: "къщата има тежки конструктивни проблеми", обясни собственикът на къщата - генералният директор на “Лукойл”, Валентин Златев. Идеята за преизграждане обаче не успокои гражданите. Направиха протест и пред културното министерство, от където обещаха да се съобразят със становищата на всички компетентни институции и експертни оценки по казуса, както и да отчетат позицията на гражданите, които протестират срещу "преизграждането" на къщата. До днес решение за съдбата на къщата все още няма.
Новият проект за Борисовата градина
Новият проект за изгледа на Борисовата градина също дни наред беше основна тема сред столичани през 2015. Още преди да бъдат представени официално проектите главният архитект на София Петър Диков обясни, че „целта на новия проект за Борисовата градина е да извади от там всички дейности, които не са свързани с парка“. През април Диков каза още, че в Борисовата градина няма да се строи, а ще се работи изцяло за запазване на зелените площи. Два месеца по-късно, през юни, бяха обявени и седемте проекта, които ще се борят в надпреварата за обновяването на парка. Първи срещу предложенията скочиха „Зелените“, като заявиха, че в условията за конкурса липсва изрично гаранция или изискване срещу следващо застрояване на Борисовата градина, като набедиха Диков за това. На 2-ри юли конкурсът беше спечелен от фирмата "Ковачев архитекти", които се оказаха стари познайници на общината с няколко други големи проекти в града.
Голям дебат предизвика проектът и сред общинските съветници, като част от тях съзряха план за застрояване на парка в него. Появиха се и редица архитекти, които оспориха предложението за нов изглед на градския парк. Десетки неправителствени организации също скочиха срещу това да бъде преместен конната база, както проектът предвиждаше. Въпреки настояването обаче се взе решение тя да бъде преместена, а на нейно място да бъдат парк с алеи, площадки и пейки, цветя, храсти, поляни.
Множество упреци към проекта отправи и народният представител Георги Кадиев. През август той провокира истински медиен скандал се заради строежа на нова жилища сграда с подземни гаражи в Борисовата градина, намиращ се зад някогашния увеселителен парк „Софияленд“. Скандалът взриви общественото пространство и всички заговориха за строителство в Борисовата градина. В последствие се оказа, че разрешението за строеж е издадено по-рано, когато е действал стар подробен устройствен план на София. Кадиев не се съгласи с това, но скандалът остана без последствие.
„Затворници“ в „Арена Армеец“
2015 год. ще остане белязана от изборите за местна власт, след които столичната зала „Арена Армеец“ се превърна в затвор за членовете на секционните комисии в София. Залата беше единственият пункт, където можеха да бъдат предадени протоколите от изборите. Повече от 5000 души останах затворени в нея близо три дни. Имаше десетки припаднали, които бяха откарани с линейки. Проблем се оказаха множеството объркани протоколи, както и това, че едва 17 души са обработвали книжата. След като сагата приключи някои от затворените заведоха дела срещу ОИК- София.
Много се шумя и около обърканите протоколи. Всяка една от политическите сили, които се бориха за място в управлението на столицата се оплакаха от неправилно отчетен преферентен вот. Част от партиите поискаха касиране на изборите, но съдът не уважи тяхното желание.
Петър Диков подаде оставка
През изминалата годна няколко неправителствени организации поискаха оставката на главния архитект на София Петър Диков. Едни се вдигнаха срещу качеството на ремонта на втората пешеходна отсечка от Витошка, други скочиха срещу идеята за изграждане на висящо кръгово кръстовище на булеваредите „България“и „Гешов“. Имаше големи недоволства и за проектът за Борисовата градина. Въпреки исканията, архитектът задвижи всички тези проекти, като част от тях вече са готови, а други предстои да бъдат изградени. Изненадващо на 17 ноември Диков свика пресконференция, на която подаде оставка. Той обясни, че не се е повлиял от исканията на организациите, а сам е взел решението да не подновява трудовия си договор с общината. Архитектът обясни, че е доволен от всичко, което е променил в София през 10-те години на поста.
Скандалните ремонти
Един от големите скандали в София през тази година беше ремонтът на плочника пред Националния дворец на културата. След месеци ремонтни дейности плочките пред двореца бяха счупени, а подлезът отдолу протече и наводни десетки частни обекти. Бяха разбити и част от стълбите, които водят до подлеза на НДК. В последствие стана ясно, че столичният кмет Йорданка Фандъкова ще глоби фирмата изпълнител с 375 хил.лв., за забавянето на ремонта, както и за лошото изпълнение. Цялостното реновиране на пространството пред НДК струваше на столичани 13,5 млн. лева.
Друг ремонт, който събуди хорското недоволство беше изграждането на бул. „Александър Малинов“ в София. След отварянето на новата отсечка от булеварда при „Младост“ 3, две спирки бяха закрити, което предизвика няколко протеста. Жителите на квартала поискаха от кмета спирките да бъдат възстановени и автобусите по линия 111 отново да се движат от там. Желанието им беше удовлетворено след като с тях се срещнаха експерти от Агенция „Пътна инфраструктура“ и предложиха достъпни варианти. Месец след като хората се успокоиха новата отсечка. Фирмата изпълнител беше глобена и задължена да преасфалтира булеварда.
Зелените релси и изкоренените японски вишни
Тази година в София се доби със „зелени релси“ на „Руски паметник“. Те обаче не издържаха на климатичните условия повече от два дни. Пожълтяха и започнаха да гният от проливните дъждове. От зелени се превърнаха в кални. Скандалът взриви социалните мрежи и снимките на пожълтялата трева заляха интернет пространството.
През есента бизнесменът Ветко Арабаджиев, собственик на хотел „Маринела“ или бившия Японски хотел, на своя глава изкорени японските вишни пред хотела. Вишните са посадени преди повече от 20 години и бяха емблема кв. „Лозенец“. Това предизвика десетки жалби на граждани до районната община. Кметът Любомир Дреков обясни, че овошките са били премахнати незаконно, защото са общинска земя. Арабаджиев отвърна, че дърветата са преместени във вътрешния двор на хотела. На бизнесменът беше наложена глоба от 50 000 лева, която той все още обжалва.
Основни пътни артерии пропаднаха
Тази година пропаднаха две основни пътни артерии в града. Няколко пъти пропадна бул. „Черни връх“, което спря за няколко дни строежа на най-новата отсечка от метрото, която ще бъде открита догодина. Месеци наред експерти се опитваха да укрепят пътя под земята но неуспешно, заради подпочвени води. В крайна сметка припаданията бяха преустановени, незнайно до кога. Пропадна и бул. „Христофор Колумб” в „Дружба“, което предизвика километрични задръствания дни наред.Аварията беше предизвикана от водопровод на „Софийска вода“.
Протести в класическата гимназия
В началото на годината Националната гимназия за древни езици и култури беше върната в старата си сграда в „Модерно предградие“, след като близо година сградата беше ремонтирана. Това обаче не се понрави на част от родителите, учителите и учениците. Родителите се оплакаха, че сградата е в много отдалечен район, и че материалите, с които е строена са отровни за децата. След няколко протеста и подписки на 15 септември децата започнаха учебни дейности именно в нея.
Паметникът на Съветската армия
През 2015 година граждани поискаха от общината Паметникът на Съветската армия да бъде премахнат. Десетки се събираха няколко пъти на протест. Оказа се обаче, че паметникът не е под опеката на общината, а на културното министерство. Междувременно монументът беше изрисуван десетки пъти, като имаше и арести
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар