„Черна книга на правителственото разхищение“: За кого е безплатно санирането?
За кого е безплатно санирането
В края на 2014 година беше обявена държавната програма за безплатно саниране на панелни жилищни блокове. Предпоставката за тази програма бе подобряването на енергийната ефективност на ЕПК блоковете в България и за целта бе създаден Фонд за енергийна ефективност, който чрез заем от Българската банка за развитие на стойност 1 млрд. лв. има за задача да финансира дейностите по проекта. Първоначалната идея беше този заем да се върне чрез т.нар. зелени сертификати, които се издават за всяка сграда достигнала определено ниво на енергийна ефективност, но не стана ясно как точно ще бъде изпълнена тази схема и въпросът не беше повдигнат повече.
Това, разбира се, не е първият по рода си държавен проект за енергийно обновяване на жилищните блокове в страната, предишният такъв се извършваше според оперативна програма „Регионално развитие“ за периода 2007-2013 година. Основната разлика е там, че за финансирането на предишната програма 75% от средствата идваха от Европейските структурни фондове, а останалите 25% от разходите трябваше да се поемат от собствениците на жилищата, подлежащи на обновяване. Тъй като тези 25% вече ще се поемат от държавата чрез натрупване на дълг, това означава, че на практика парите събрани чрез данъци от едни ще бъдат използвани за „безплатното“ саниране на жилищата на други. Според първоначалните изисквания само жилищни блокове с над 36 апартамента могат да кандидатстват за програмата, като се изисква съгласието на абсолютно всички собственици. За да кандидатстват, собствениците трябва да се организират в Сдружение на собствениците и да заявят интерес към програмата в съответната община. Поради практически проблеми и липса на интерес, тези изисквания преминаха през няколко промени.
Принципните проблеми на програмата
Съмнително и опасно държавно преразпределяне. За да предостави безплатно дадена услуга, в случая саниране, държавата трябва да използва публични финанси, т.е. пари събрани от данъкоплатците. С тези пари, които идват от всички данъкоплатци в страната, бива обогатена една изключително малка част от населението – по предварителни оценки бе изчислено, че броят на блоковете, санирани по тази програма, в най-добрия случай ще е между 4000 и 6000 от общо 70 000 панелни блока в цялата страна, или около 7%. Строителният сектор, и по-конкретно определени компании в него също директно биват облагодетелствани от тази програма, защото тя ще доведе до по-високо търсене на техните услуги и следователно до по-високи печалби, преразпределени към тях от джоба на данъкоплатците през държавния апарат. При предишната подобна програма за саниране, гражданите трябваше сами да поемат 25% от съответните разходи, което възпитава поне някаква отговорност от тяхна страна и по отношение на техните имоти. Когато дори това бъде премахнато, и финансирането идва изцяло от европейските фондове и държавата, хората на практика биват поощрявани да разчитат изцяло на държавна подкрепа за в бъдеще. „Безплатното“ саниране се оказва на практика една огромна социална програма, както за тези, които ще получат саниране, така и за тези, които ще го предоставят.
Практическите проблеми на програмата
Част от собствениците много често или липсват и останалите не могат да се свържат с тях, или просто не са съгласни с останалите и не искат да кандидатстват за безплатно саниране. Министерството на регионалното развитие обаче, решено на всяка цена да отдели въпросния милиард за финансирането на програмата, с доклад до Министерски съвет настоя за промени в програмата, които да улеснят стриктните изисквания. Според реформираните правила, ако 95% от собствениците са в съгласие, то тогава те могат да кандидатстват за безплатно саниране и то ще бъде осъществено, дори останалите 5% да не са склонни да предоставят достъп до своята собственост. Санирането е възможно само и единствено с цялостен проект, което елиминира основните алтернативи на държавната програма за саниране и естествено я прави много по-популярна. Според проучвания на най-различни неправителствени организации по света България е най-корумпираната държава в Европейския съюз. Високите нива на корупция и липсата на
независимост на правосъдната система редовно биват сочени от Европейската комисия като основните проблеми на страната ни. Опасността от корупция е дори по-голяма, защото за разлика от преди, дейностите по новата програма за саниране са делегирани изцяло на местните власти. Фирмите могат сериозно да преувеличат сумата, необходима за извършване на санировъчните дейности, но въпреки това да бъдат избрани за изпълнение на програмата поради факта, че имат политически връзки в общината.
Въвеждането на „ориентировъчна“ цена няма как напълно да елиминира риска от корупция и прахосването на финансов ресурс. Тя може само да лимитира това колко пари дадена община може да прахоса.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар