Чл. кор. проф. Христо Белоев: Залагам на приемствеността, съгласието и колективните решения

10:52, 02 яну 16 25 1215 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Чл.-кор. проф. дтн Христо Иванов Белоев е ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“ от 27 ноември 2007 г. Той е роден на 15 август 1958 г. в Павликени. Средното си образование завършва през 1977 г. в Техникума по механизация на селското стопанство в града. През 1984 г. завършва висшето си образование във ВТУ „Ангел Кънчев“ – Русе, специалност „Селскостопанска техника“. През 1990 г. е приет за асистент в катедра „Земеделска техника" и защитава докторска дисертация през 1997 г. През 2002 г. е избран за доцент, през 2008 г. защитава дисертация за научна степен "доктор на техническите науки", а през 2009 г. е избран за професор. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН. През периода 2003-2007 г. е декан на Аграрно-индустриалния факултет. През 2007 г. е избран за ректор на Русенския университет, като заема тази позиция до края на 2015 г., когато изтича вторият му мандат. Председател е на Съюза на учените – клон Русе и зам.-председател на Съвета на ректорите в България. Бил е член на Специализирания научен съвет по Земеделска и горска техника към Висшата атестационна комисия и на Комисията по Машинни науки към нея.

През 2010 г. е избран за вицепрезидент, а през 2011 г. за президент на Конференцията на ректорите на университетите от дунавските страни. Член е на Управителния съвет (УС) на Вишеградската университетска асоциация и неин съучредител. Представлява Русенския университет в Общото събрание на международните организации: Европейска университетска асоциация, Интеруниверситетски център-Дубровник, Балканска университетска асоциация.

Член е на УС на Селскостопанска академия, на Международната организация по почвообработка ISTRO (зам.-председател за България), на Европейската организация за защита на почвата ESSC, на Научно-консултативния съвет към Министъра на земеделието и храните, на УС на Индустриален клъстър „Селскостопанска техника“ и на Асоциация „Устойчиво земеделие“. Председател е на УС на Българо-румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ). Общински съветник в Община Русе – мандатите 2007-2011 и 2011-2015, председател на Комисията по образование и зам.-председател на Комисията за култура. През октомври 2015 г. е избран за председател на Общинския съвет в Русе.

Отличаван е многократно за научна, научно-приложна, преподавателска и публична дейност, като основните му отличия са: Doctop Honoris Causa на Словашкия аграрен университет в Нитра, Словакия, 2011 г.; на Поволжския държавен университет в Толиати, Русия, 2012 г.; на Държавния университет в Бакъу, Румъния, 2013 г.; на Менделовия университет в Бърно, Чехия, 2014; на Казахския национален аграрен университет, Алма Ата, Казахстан, 2015; на Морския университет, Констанца, Румъния, 2015. Носител е на Награда за наука „Питагор“ за 2013 година; на Награда Русе за цялостен принос в образованието и науката, 2009, на Плакет на папа Бенедикт XVI, 2008; на приза – Човек на 21 век на Сдружение България, 2010, на Златен медал на международното селскостопанско изложение Агра 2009 за научна дейност и разработки и мн. др. Почетен гражданин е на Разград (2013 г.), Русе (2014 г.) и Павликени (2014 г.) за цялостен принос към развитието на града и региона. За цялостната си дейност по предложение на Министерския съвет и с Указ на Президента от 19.10.2015 г., е удостоен с орден „Св. Св. Кирил и Методий“-I степен.

- Чл.-кор. Белоев, приключва вторият Ви мандат като ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Според Закона за висшето образование, той трябва да е последен. Като се обърнете назад към изтеклите 8 години, какво беше направено от Вас и Вашия екип през това време и за какво не Ви стигна то?

- Трудно е да се оцени един осемгодишен период накратко, поради многоаспектността и разнообразието на извършваните дейности. Все пак, ако трябва да обобщя изминалите осем години, ще използвам думите: качество, динамика, преход, реформи, строителство, стабилност, възход. В работата си винаги съм залагал на приемствеността и съм търсил съгласието и колективните решения.

Многократно в интервюта съм казвал, че Русенският университет е достигнал това, което има днес, благодарение на работата на всички предходни ректорски ръководства. Всеки един ректор и ректорско ръководство са градили непрекъснато в годините, всеки има своя безспорен принос и днес ние имаме един престижен университет с високи акредитационни оценки, международна известност и богата материална база.

В предходните няколко мандата материалната и лабораторна база се изграждаше, но с бавни темпове. Ние направихме много в тази посока и освен усъвършенстване на материалната база, ангажирахме много фирми в учебния процес с изграждането на лаборатории и дарения на техника и апаратура.

Позитивите от изтеклите два мандата са: висока акредитационна оценка – 9,28 (2012 г.), срещу 7,80 от предходната акредитация (2006 г.); акредитирани 23 професионални направления с оценки, близки до максималните; създаване на два филиала; създаване на нов факултет Обществено здраве и здравни грижи; създадени нови за университета специалности – Растениевъдство, Строително инженерство, Евроатлантическа и глобална сигурност, Сигурност за граждани и собственост в трансгранична среда, Медицински сестри, Акушерки, Социални дейности, Финансова математика и др., като в преобладаващата си част тези специалности изискваха разработване и защита на проект за разкриване на ново професионално направление; изграждане на Корпус 2 (модерна сграда с 13 000 кв. м. разгъната площ); изграждане на нови лаборатории на фирмите „Клаас“, „Сименс“, „Шнайдер електрик“, „Джонсън контролс“, „Мьолер“; изграждане на „Канев център“; саниране на основните учебни корпуси; изграждане на достъпна среда; реновиране на спортната зала и изграждане на нови игрища с изкуствени настилки, благоустрояване на кампуса и др. Трябва да подчертая, че поддържането на толкова много професионални направления е огромно предизвикателство за един университет, но с моя екип предприехме тази стъпка, за да гарантираме конкурентоспособността на нашето висше училище на пазара на образователни услуги и да удовлетворим потребностите на младите хора от модерни и осигуряващи реализация специалности.

Към позитивите за периода не мога да не отнеса и широкото отваряне на Русенския университет към Европа и света и увеличаването на неговата разпознаваемост и международна известност. За това допринесе участието на университета в иновативни за Европа инициативи, като новата европейска рейтингова система U-Multirank, в която се включихме през 2014 и 2015 г. с направленията Машинно инженерство и Компютърни науки и регистрирахме много високи резултати. С подобен ефект е и участието ни в проекта на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество HEInnovate, в който се включихме като един от петте университета в България, преминали през независима външна експертна оценка за предприемчивост и изградена предприемаческа култура. Във финалния доклад на европейските експерти Русенският университет е цитиран с множество добри практики по предприемачество, което е още едно свидетелство за неговия европейски облик.

През периода поехме и много предизвикателства, като по-важните от тях са ръководството на Дунавската конференция на ректорите (Danube Rectors’ Conference) в периода 2010 – 2012 г. и изборът на Н.Пр. д-р Ангела Меркел, канцлер на Федерална република Германия за Доктор Хонорис Кауза на Русенския университет.

През двата ми ректорски мандата 2007 – 2015 година университетът ни се разви в много посоки.

Успяхме да укрепим факултетите и филиалите. С новите специалности ние предлагаме обучение в над 50 бакалавърски, повече от 80 магистърски и в 45 докторски програми. През 2008 г. акредитираните докторски програми бяха само 11 и то в инженерните специалности. Сега обучаваме в 45 докторски програми, като голяма част от тях са в областта на правото, политическите науки, икономиката и управлението, педагогиката, математиката и др. Значително се увеличи броят и на чуждестранните докторанти.

Изградихме много добра нормативна уредба, която регламентира всички наши дейности.

Значително подобрихме международната си дейност и контакти. Подписахме договори с много нови партньори от Европа, САЩ, Китай, Япония, Индонезия, Виетнам, Турция, страните от бившия Съветски съюз Казахстан, Азербайджан, Армения, Грузия и много други и участваме в ръководството на престижни международни институции. За илюстрация ще приведа факта, че само през 2015 г. броят на подписаните билатерални споразумения по програма Еразъм надхвърля 230, а рамковите договори за дългосрочно сътрудничество са над 70. Някои от тези договори получиха съвсем конкретна реализация, като например споразумението с Висшето училище по нефт в Баку, Азербайджан, в рамките на което разработваме бакалавърска специалност по Автоматизация на производството с пълен набор от програми и учебни материали.

Задача, която реализирахме много добре през периода, беше развитието на интензивни контакти с местните и национални институции. Русенският университет се ползва с много добро име в национален мащаб, благодарение на непрекъснатия контакт с МОН, с другите министерства, с депутати в Народното събрание, със Съвета на ректорите на висшите училища, където съм зам.-председател. По този начин успехите на университета са във фокуса на вниманието на националните институции и думата ни се чува по много въпроси от значение за развитието на висшето образование.

Убедено мога да заявя, че през последните години се повиши значително ролята на Русенския университет като фактор за развитието на Северен централен район и гарант за неговия просперитет. По наша инициатива създадохме Форум за регионално съгласие и сътрудничество (ФОРС) с участие на областните администрации и общините от Русенска, Разградска, Силистренска, Търговищка и Великотърновска области. Този форум се превърна в работещ инструмент за мобилизиране и обединяване на потенциала в посочените области с цел перспективно развитие и задържане на младите хора в региона.

През периода развихме значително и контактите си с Българската академия на науките и създадохме два Регионални академични центъра – в Русе и Разград.

За какво не достигна времето – то никога не стига и едва ли ще има някой, който да каже, че е постигнал всичко. Ако говорим за материалната база, наред с новите неща, ние премахнахме някои сгради – склада до транспортния портал и сега там има паркинг, металната барака пред 19 корпус и сега там има красива градинка, къщата пред 20 корпус и това отвори пространството към централната част на кампуса. Откъм бул. „Родина“ премахнахме старите къщи и до оградата на университета изградихме паркинг. Променихме и пространството около „Канев Център“. Обликът на университета по улица „Студентска“ се промени изцяло.

Не успяхме да си върнем студентските общежития. След няколкогодишни борби заедно с Техническия университет – Габрово, Тракийския университет – Ст. Загора, Великотърновския университет и Аграрния университет – Пловдив достигнахме до Решение на Министерския съвет през декември 2013 г. за предоставяне на студентските общежития и столовете за стопанисване от посочените пет университета. Дори областният управител ни издаде актове за собственост, но на финала се намериха сили, които да попречат. Ако това бе реализирано, бяхме планирали промяна на кампуса в източната му част – премахване на 27 корпус и изграждане на нова сграда – Център за продължаващо обучение, благоустрояване на територията между Корпус 2, СОУ за европейски езици и студентския стол. Но това може да е задача към следващите ръководства.

- Как виждате бъдещето си – в областта на науката и преподавателската дейност или ще се насочите към политиката? Ще останете ли свързан с Русенския университет или имате други планове?

- Винаги съм бил свързан с университета и през годините тази връзка ставаше все по-здрава. След дълга и упорита научна работа, включваща създаването и ръководенето на много научни екипи с участието на български и чуждестранни учени и постигането на конкретни резултати, не мога да изоставя това поприще. Имам ангажименти към колегите, с които работя, към докторантите които ръководя, така че бъдещето си виждам винаги свързано с Русенския университет и с активна работа за неговото развитие и просперитет.

Участието ми в политиката също е свързано с университета. Всички мои контакти, както и работата ми в различни органи и комисии – общински съвет, национални комисии, работни групи и др., са изцяло в помощ на университета и утвърждаването на неговото значение за града и региона. Бъдещето си в политиката не мога да видя по друг начин, освен като всеотдайна дейност в полза на град Русе и неговия университет.

- Какви са настоящите Ви научни разработки? Известни са заслугите Ви за нововъведенията в областта, към която са насочени научните Ви интереси? Те са намирали многократна и разнообразна оценка, най-високата от които е званието Член-кореспондент на Българската академия на науките.

- Научните ми интереси са в областите: проектиране на земеделска техника; комбинирани работни органи и комбинирани машини; изследване и изпитване на земеделска техника; ерозия и противоерозионни технологии; устойчиво земеделие, транспорт, енергийна ефективност и екология; висше образование. В тези научни направления имам над 300 научни публикации, 12 монографии, 20 патента и полезни модели, 12 учебници и учебни помагала, както и над 300 публикации в научно-популярни списания, вестници и електронни медии. Ръководител съм на 22 докторанти (от които 14 успешно защитили) и 3 постдокторанти. В последните 5 години имам рецензирани над 90 дисертации, научни разработки, трудове за хабилитиране, бакалавърски и магистърски дипломни работи и др. в областта на механизацията на селското стопанство, биологичното и почвозащитно земеделие и транспорта. Участвам в редакционните колегии на шест списания (от тях три чуждестранни) и на един специализиран вестник. Научен редактор съм на над 100 сборника с научни публикации и на редица други издания. Ръководил съм и участвал в над 40 проекта с международно и общонационално значение, включително и съвместни изследвания с колективи и учени от други държави.

Най-значителна част от научните ми разработки и изследвания са свързани със създаването на нови технологии за отглеждане на земеделски култури на наклонени терени, почвозащитни технологии и технологии за борба с ерозията на почвата. В последните години имам утвърдени 4 нови технологии от експертни съвети на Селскостопанска академия.

Зад гърба си имам много награди и отличия, но най-ценните за мен са отличаването с орден „Св. Св. Кирил и Методий“-I степен, почетното гражданство на гр. Русе и най-вече избора ми за член-кореспондент на Българската академия на науките, което ме задължава да работя още по-активно в научната област, за да мога да достигна и най високото академично звание – Академик.

- Какво ще си пожелаете за Новата 2016 година?

- Винаги пожелавам всяка една Нова година да е по-успешна от отминалата. През 2015 година ние постигнахме много успехи, получихме много награди, подобаващо и с много гости отбелязахме 70-годишнината на нашия университет. Нека Новата 2016 да е още по-успешна, благодатна и щедра за всички нас.

На 12 януари ще се проведе заседание на Общото събрание на Русенския университет за избор на ректор на университета ни. Кандидатите за тази позиция са достойни и утвърдени наши колеги и им пожелавам успех. Нека, който бъде избран, да продължи да води университета уверено към нови върхове и да го утвърждава като авторитетна образователна и научна институция с лидерски позиции в национален и международен мащаб.

От сърце пожелавам на всички свои колеги преподаватели, служители, студенти и докторанти да бъдат здрави, весели и щастливи и разбира се Новата 2016 да ни донесе много успехи и удовлетворение! Нека радостта, щастието и благоденствието съпътстват и всички граждани на нашия достоен европейски град Русе. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама