Г-н Иванов, каква беше целта на посещението Ви в Румъния?
Посещението ни в Румъния беше във връзка с приемания тук антикорупционен закон, който в голяма степен се позовава на румънския модел. Затова Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси в българския парламент, в която членувам, направи посещение там. Имахме срещи в самия парламент, в Министерството на правосъдието и в Агенция за борба с корупцията по-известна като АНИ.
Пред нас се очертаха три ключови въпроса. Единият е свързан с обърнатата доказателствена тежест на антикорупционния закон. В нашия сякаш идеята е да се работи по модела на отнемане на незаконно придобито имущество, където обвиняемите трябва да доказват своята невинност. Тоест всеки е виновен до доказване на противното. Оказа се, че това в Румъния не е така и там Конституцията забранява подобен модел. Най-вероятно, при разглеждането на закона в пленарна зала, около тези предложения ще има доста големи обструкции.
Вторият проблем въпрос е свързан с анонимните сигнали. Тяхната агенция за интегритет работи по анонимни сигнали - тоест неподписани сигнали. Голяма част от парламентарните групи у нас са против въвеждането на тази практика, най-вероятно с право. И сега е възможно да бъде накаран някой, да речем, социално слаб български гражданин от различен етнос да подпише от негово име сигнал. След това този сигнал да бъде внесен и в същото време да е фалшив. Не е важно дали е анонимен, или е подписан, в крайна сметка важно е самият инспектор да намери основания за проучването му. Така се прави в Румъния - ако инспекторът намери достатъчно аргументи, го внася като обвинение. Обвиняемото лице разполага с двуседмичен срок да обжалва пред съответния съд. Цялото разследване е конфиденциално и самият инспектор няма право да обявява публично в медиите, че този човек е разследван. В противен случай е възможно да бъде съден за набеждаване.
В Румъния се работи по анонимни сигнали, но у нас има силен натиск това да не се случва. За мен това е проблем, защото въпреки че има риск от много злоупотреби, ако инспекторите работят достатъчно качествено, може да се преoдолее този проблем. В България много хора се притесняват да застават с името и лицето си, когато подават сигнали.
Третият важен въпрос е свързан с назначаването на председателя и зам.- председателя на самото антикорупционно бюро. В Румъния се назначават от един интегративен орган, наричан Съвет по антикорупция, в който влизат сенатори от горната камара на парламента, министрите на правосъдието и финансите, кметове, представители на Асоциацията на съдиите, а също и представители от неправителствени организации. В този Съвет по антикорупция работят 22-ма души, като приемат и годишния доклад на АНИ. Съветът одобрява и назначенията - тоест занимава се и с кадровата политика. В нашия случай натискът е с тези задачи да се заеме парламентът. Това дава по-голяма сигурност, но пък крие риск от политическа намеса върху независимата работа на АНИ. Това също ще бъде проблемен въпрос, който ние ще трябва да обсъждаме.
Как се избира този Съвет по антикорупция?
Парламентарните групи предлагат по един човек, Асоциацията на общините прави предложение, както и съответните министерства. Най-често бива избиран министърът. Членовете на съвета решават кадровите въпроси и въпросите с надзора върху тяхната агенция за интегритет. Тук в първия вариант бе предложен такъв интегративен орган, но нашите народни представители решиха, че парламентът трябва изцяло да го контролира. Това дава възможност за по-качествен контрол, но крие и рискове от политическа намеса.
Голямата разлика между нашия и румънския модел е, че там до минимум е сведена политическата намеса върху работата на агенцията. Затова там имаше много случаи на политици, които бяха обвинени. Интересен факт е, че техният закон разглежда случаи на конфликт на интереси или на несъвместимост без някакъв лимитиран срок назад. Докато в нашия се предлага срокът да е 10 години. Ако човек е заемал публична длъжност през последните 10 години, той бива проучван - данъчни декларации, имуществено състояние, банкови сметки и т.н.
По тази причина в Румъния много министри и депутати бяха обвинени за деяния от преди години назад. В деня, в който ние бяхме там, румънците приеха решение законът да влиза в сила от датата на неговото приемане - 2013 г. и да се разследват случаи само след това. Това е рязко дърпане на ръчната спирачка по отношение на техния антикорупционен модел. Имаше сериозни дебати, като Министерството на правосъдието и самата агенция най-вероятно ще обжалват това решение. Сякаш румънците успяха да си изперат имиджа пред Европейската комисия. Като разбраха, че има риска от залоупотреби, защото много политици се притесниха, че са неправомерно разследвани, връщат нещата и дърпат ръчната спирачка. Предложението в нашия закон е да се правят проверки в период от 10 години назад.
Г-н Иванов, освен Вие и други народни представители от антикорупционната ни комисия към парламента пътуваха за Румъния. Колегите Ви, които са по-скептично настроени към нововъведенията у нас, промениха ли мнението си за предлагания антикорупционен закон?
Едва ли. Ние от една страна казваме: "Вижте как работят другите модели. Интегрирайте ги у нас". От друга страна казваме: "Това са си техни модели и те при нас не работят". Що се отнася до анонимните сигнали, въпреки че в Румъния сработват, най-вероятно моите колеги няма да подкрепят това предложение и то между първо и второ четене ще бъде променено. За обърнатата доказателствена тежест най-вероятно също ще се направи опит да бъде изменена - да спазваме Конституцията и хората да бъдат обвинявани тогава, когато има доказателства.
Няма да се възприеме сегашната идея да се отнема имуществото на заподозрените и след това те да доказват своята невинност. Според мен няма предложение за контрола върху самата Агенция по интегритет да бъде налагa от такъв съвет, интегриращ различни институции. Сега в закона е предложено това да го извършва парламентът през Комисията за корупция и конфликт на интереси. Основно видяхме и се убедихме, че просто трябва да има политическа воля. Да се остави бюрото да работи независимо.
Според Вас съществува ли опасност това антикорупционно бюро да се окаже неефктивно?
Има опасност да се окаже неефктивно, ако парламентът избира председателя, зам.-председателя и членовете. Всички видяхме как вчера бе избран новият състав на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - предварително договаряне за това кои седем човека ще влязат. Търсеше се баланс от интересите на всички партии, а не хората да бъдат избирани според качествата им. Силният парламентарен контрол върху комисията може да доведе до политическо послушание. Всъщност тези хора трябва да пуснат духа от бутилката и да има обвинения включително срещу политици. За да може политическата класа да си даде сметка, че за нещата, които прави понякога на ръба на закона, трябва да носи отговорност. Това е въпрос на политическа култура. Тази крачка трябва да я направим с риск някъде да сме на ръба между нарушаването на човешките права и борбата с корупцията. Това е извънредно законодателство и е направено така, защото държавата трудно контролира този криминален процес.