Англичанин, учителствал в Бургас преди 40 г.: Беше тъмно и миришеше на печени чушки

12:04, 13 фев 16 / Любопитно 25 350 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Тъмнината и мирисът на печени чушки са първите впечатления от Бургас на англичанин, учителствал в града преди 40 години. Кристофър Бъкстон пристига у нас през 70-те години, за да преподава в Английската гамназия. Четири десетилетия по-късно той разказва своите спомени пред журналиста Бойко Боев от сайта dnevnik.bg, с когото се запознава на литературна среща в Лондон.

"По онова време Бургас беше доста тъмен, защото уличното осветление не беше достатъчно. Първото ми впечатление от града беше тъмнината, защото пристигнах на летището късно вечерта. В следващите дни се впечатлих от миризмата на печени чушки. Беше септември. Сякаш във всички апартаменти хората печаха чушки. Пред кварталния магазин за плодове и зеленчуци открих огромна опашка. Жени и мъже носеха щайги с чушки [Крис казва "щайги" на български]. Наредих се на опашката. Извадих книга, както правят хората на опашка в Англия. Когато най-после дойде редът ми и поисках половин килограм грозде, потният продавач не можа да повярва, че съм чакал толкова време за половин килограм грозде. Хората на опашката се разсмяха."

Крис се запознава с българката Ана в Бургас. Тя е била също учителка в местната английска гимназия. В Бургас се ражда първото им дете. От 1980 г. живеят в Колчестър. Двамата никога не загубват връзка с България. Всяко лято са в Бургас. Крис пише книги с българска тематика и превежда от български на английски.

"Със сигурност ме подслушваха и следяха в Бургас. Имах опит с това от Португалия, която по онова време беше фашистка страна. Бях много внимателен в България. Много полезен се оказа опитът ми от католическото училище - интернат, в което учих в Англия. Там за всяко грешно деяние или дума ни биеха жестоко. Така че се бях научил да си държа езика зад зъбите" – разказва англичанинът.

Крис се шегува, че в Бургас е бил следен не само от милицията, но и от семейството на Ана. Като чува това, тя реагира с очарователна усмивка и пояснява, че бургаските познати на родителите й винаги ги информирали, когато я виждали заедно с нейния английски приятел, а впоследствие съпруг.

Бъкстон открива много общи неща между училището, в което е учил в Англия, и гимназията в Бургас. По стените на каменния коридор в католическото училище са имали снимки на владици, а в българската гимназия са били окачени снимки на членовете на Политбюро. „Струваше ми се, че и английските владици, и българските комунистически лидери ме гледат без одобрение за всичко, което правя или мисля да правя", казва иронично Крис. "Разбира се, имаше разлика в опита ми на учител в двете страни. Когато отпътувах за България, имаше много стачки във Великобритания. Беше времето на пънк рока. От учителите се очакваше да спечелят доверието на учениците си, тъй като те се държаха много неформално. В България нямаше нищо подобно. Там, като влизах в учебната стая, всички ученици ставаха на крака. До вратата ме чакаше дежурен ученик, който рапортуваше "Другарю учител, класът е готов за урок. Ето тебешир, ето дневника."   

Крис открива, че българските му ученици не са свикнали да изразяват мнение. Те учат наизуст. Като изпитват, учителите очакват учениците да повторят урока от предишния час.

"Аз исках учениците да обсъждат неща, като импровизират на базата на наученото досега. Но им беше трудно. Нямаше дискусии. По-късно по време на Людмила Живкова в учебника по английски за горните класове се появиха въпроси за дискусии, например, дали Джон Кийтс е по-добър поет от Уилям Уърдсуърт. Беше очевидно, че се избягват идеологически теми. Въпреки това учениците преди да дискутират се опитваха да разберат от мен кой е правилният отговор на този въпрос. В Англия образованието е друго. Там в един момент учителят казва на учениците си, че няма правилен отговор и че те трябва да формулират добри аргументи."

Любимият български израз на Крис е "таралеж в гащите", който е научил от колегите си от Английската гимназия в Бургас. "Подобни изрази казват много за това как се чувстват хората от определена култура", обяснява той. После добавя иронично "Чудя се защо българите си слагат често таралежи в гащите."

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама